България е европейски шампион по престъпност

Статистиката не дава на МВР никакви поводи за радост, банкети и екскурзии до средиземноморски курорти

Проф. Петър Иванов

Населението на България (7,4 млн.) е 11 пъти по-малко от населението на най-голямата европейска страна Германия (82,5 млн.). Германия е страната с най-голям брой престъпления на глава от населението в Европа. Според германската статистика годишно на 1000  души се извършват 80  престъпления. В България това число е 17, т.е. 5 пъти по-малко. Този факт беше причина за особена гордост на един човек, който никога не носи бели чорапи. Но той подмина други числа и корелации, които ние искаме да съобщим все пак.
Различни началници в МВР сочат различни числа за броя на убийствата в България годишно, достигайки  до 267. Ако и по това престъпление – убийството – сме много по-добре от германците, би трябвало в Германия да има годишно 55 пъти повече убийства, те би трябвало да са някъде към 14 680. Защо 55 пъти повече? Защото германците са 11 пъти повече, а нашите престъпления според министъра на вътрешните работи  са 5 пъти по-малко. Но прецизните германци сочат за последните 5 години съвсем други числа – между 792 и 873 убийства годишно, вкл. аборти, убийства по небрежност и др.
Ако вземем максималните числа, ще се получи, че

на всеки 27 660 българи се пада по едно убийство
годишно, докато за германците едно убийство годишно се пада на всеки 94 520 души. Можем да си направим извода, че ако Германия е най-престъпната страна в Европа, то по брой на убийствата на глава от населението ние далеч-далеч я превъзхождаме. Убийствата в България годишно в относителен план фактически са 3,4 пъти повече от убийствата в обявената за най-престъпна държава в Европа. Разликата е 340 процента! За да ни настигне, Германия годишно трябва има 2964 убийства, а не 792 или 873. Значи, статистиката не може да ни донесе никакви поводи за радост, банкети и екскурзии до средиземноморски курорти.
Ние сме най-бедни, най-корумпирани според европейските доклади и най-нещастни като народ, според социолозите. А освен това сме и най-големите убийци.
Според знаменития доклад, публикуван наскоро в американското издание “Конгрешънъл куотърли”, у нас има над 150 поръчкови убийства, без нито една присъда. Тук вече никой никога не може да ни настигне, а самият факт е достоен за Гинес. Даже от гледна точка на теорията на вероятностите, при толкова голям брой случаи, би трябвало определен процент от тях да са разкрити. Не, при нас нещата са твърди и безупречни. В доклада намекват защо е така. Защото в цялата работа имали пръст държавни мъже. Даже за един такъв мъж се казва, че имал отношения към 30  от посочените 150 поръчкови убийства. Какво излиза тогава? Че сме и

най-калпавите в преследването, разкриването
и наказването на престъпленията. Пак сме на първо място. Пак шампиони.
Имаме и други поводи за “гордост”. Къде по света  полицията, сбивайки се с 24-годишен циганин, простодушно си признава, че той вече има регистрирани 135 криминални дейния, но си е на свобода? Забележете,  става дума не за всичките му кражби, обири, побоища, разпространение на дрога и т.н., а само за регистрираните, които пак според статистиката са някъде около 20 процента. Т.е. този човек, който не напразно носи прозвището Гущера, вероятно за няколко години (той е малко над 20 г.) е извършил около 600-700 сериозни престъпления. Падат се по около 100 на година. Или на всеки три дни по едно. И никой нищо не му е направил. Трябваше да стреля срещу полицейския автомобил, за да се задвижат най-после блюстителите на реда и да го хванат.
Неотдавна вътрешното министерство се похвали, че за около година било разбило 342 организирани престъпни групи -  т.е. по една банда на ден, а обвинения са били повдигнати срещу 1551 босове и участници в мафиотски структури. На умниците въобще не им минава през ума, че в такъв случай, ако имаме предвид статистическата ефективност на полицейската работа, общият брой на всички гангстерски банди би трябвало да е умопомрачителен. Според Центъра за изследване на демокрацията (в проучване за годините 2001-2005), през 2001 г. в България са станали поне един милион престъпления. Само едно от всеки осем са регистрирани в полицията. През 2005 г. положението малко се е подобрило: полицията е регистрирала едно от пет. Не е трудно да пресметнем, че ако имаме заловени за една година 342 банди и 1551 боса, би трябвало у нас да има поне пет-шест пъти повече незаловени, т.е. в България би следвало да върлуват поне още 2 000 бандитски групи и около 8 000 бандитски босове и мафиоти, които

чакат залавянето си от пъргавата и смела полиция
Нека сега да погледнем кой в действителност излежава присъди в българските затвори. Дали и тук не сме шампиони? В местата за лишаване от свобода според оценки на служители в съдебната система и затворите, вероятният реален дял на циганите е между 60% и 80%, ако бъдат взети предвид и онези от тях, които се самоопределят като турци или българи, а всъщност са цигани. Тъй като броят на влезлите в затворите в България през последните две години варира между 7 000 и 8 000 годишно (при средно 12 000 пребиващи в местата за лишаване от свобода), би могло да се заключи, че годишният брой на затворниците от цигански произход е от 3 000 до 5 000. Затова можем да предположим, че поне половината мъже от цигански произход между 15 и 30 години възраст са имали досег със системата  за наказателно правосъдие в последните десет години. Което от криминологична и от социологическа гледна точка е изключителен феномен. Световен феномен. Но той въобще не тревожи властта и упълномощените да се борят с престъпността институции. В най-добрия случай те

просто отчитат данните или даже ги игнорират
и ги слагат на най-горните рафтове в най-тъмните си архиви.
Според криминалната статистика у нас 70 процента от престъпленията се извършват от лица на възраст между 15 и 30 години. Съществува съвсем ясна тенденция престъпността да се подмладява, т.е. извършителите да стават все по-млади. Съвсем не е рядкост и детската престъпност. Даже има специални школи, които готвят деца-престъпници, за да носят приходи като крадци, джебчии, наркопласьори и др. Расте, както знаем, и агресията (с убийствата включително) сред малолетните.
Публикации напоследък внушават на европейското обществено мнение, че ние сме може би един от най-големите износители на престъпност в Европа и по света, включително и в Америка. Така че още дълго време редица страни с право ще ни отказват безвизов режим.
Колкото и да си завираме главата в пясъка, трябва да видим добре проблемите с престъпността в българското общество, проблемите с  насилието в училищата, по улицата, вкъщи, навсякъде. Престъпността ескалира. Расте. Развива се. Усъвършенства се. Това е истината. И ни трябват истински мерки за противодействие, а не празни приказки и фалшиви статистики.

И боклукът ражда олигарси

В последните 10 години чистотата на градовете се превърна от сравнително безконфликтна общинска дейност в поредния бизнес, овладян от олигарси. С цената на тежки политически, икономически и съдебни войни шепа играчи завзеха и този пазар.

Колко плаща за това обществото е трудно да се прецени. Цените, на които работят фирмите, не могат да се сравняват директно заради серия условности като разстояние до местно депо, разлики в методиките на плащане, особености на инфраструктурата и техниката. Не помага и прозрачното на хартия местно управление. Общините масово пазят като най-съкровена тайна сключените дългогодишни договори за милиони.

Интересна светлина по темата хвърлят справките във фирмените регистри и водените епични битки в КЗК и съда. От тях ясно личи, че в този бизнес място за малките няма – дори и в малките населени места. По правило битката на все по-немощната конкуренция се изчерпва до първото загубено съдебно дело. Големият редовно печели с всички произтичащи от това предимства при завладяване на нови райони, извиване на ръце на местни управници, повишаване на цени и прочие особености на бизнеса. Кой кой е в голямата игра “смет за милиони” и с какви офицери разполага на дъската?

Тихата империя “Титан”

Как една фирма, бореща се за чистотата във Варна, порасна до боклучена империя и собственик на футболен клуб “ЦСКА”? Без показност и с неслучайни партньори. В момента фирмите около “Титан” са географски най-мащабният играч на пазара с боклука. Според сайта на компанията дружеството държи чистенето в 19 населени места, голяма част от тях – областни центрове. Сключените договори възлизат на милиони, като много от тях са дългосрочни.

Най-старата фирма в короната на “Титан” е “Титан АС”. Собствеността в нея държат 4-има души – Иво Иванов, Димитър Борисов, Михаела Борисова и Румяна Иванова. С дълга история сред тях е Иво Иванов – свързан с фалиралата банка ТСБанк чрез фирма “Ровотел”, която е имала акции в нея. Покрай разследването за източване на ТСБанк се появиха информации, че срещу Иванов също може да бъде повдигнато обвинение, но това не се случи.

И днес съдружниците в “Титан” имат мощни приятели – Кирил и Георги Домусчиеви, успели да приватизират “Български морски флот”, фармацевтичния завод в Пещера “Биовет”, ловешкия завод “Балкан” и т.н.

Връзката с Домусчиеви излезе на светло покрай конкурса за нов чистач в 5 района на София. “Титан АС” се яви в консорциум с външни фирми, пряко свързани с Домусчиеви. 35% в обединението “Титан Чистота София” се оказаха собственост на пловдивската фирма за имоти “Търговски център Тракия”. Тя на свой ред се държи от “Адванс Пропъртис”, в която братя Домусчиеви си делят по 50%. Именно през тази фирма бе извършена приватизацията на БМФ. Наскоро около “Адванс Пропъртис” се разшумя и покрай проект за изграждане на небостъргач в столицата на мястото на завода на Балканкар “Средец”.

“Титан” работи с неслучайни партньори и в други градове – като например дъщерното й дружество “Титан-Клинър”, създадено 2001 г. в Кърджали. Там “Титан АС” държи 50%, а 35% дял има скандално известният хасковски бизнесмен Тенчо Лилянов. Лилянов е бил съдружник на майката на ексшефа на “Булгартабак” Христо Лачев – Недялка, в небезизвестната фирма за производство на спиртни напитки “Булпром”. Фирмата бе замесена в шумен скандал около регистрацията на марките цигари “Родопи” и “ТУ-134″.

Самият Лилянов пък бе задържан през 1998 г. при спецакция срещу контрабанден канал за цигари. Той е бил наемател на складовете, в които е укрита стока. Тенчо Лилянов участва в управите и на други фирми, директно свързани с “Титан”. Особено интересна сред тях е “ББТ Проджектс”. Фирмата се прочу с проект за екологично селище в Бяла, готвен от брата на премиера Сергей Станишев – Георгий, и британския архитект Норман Фостър.

Справка в Агенцията за обществени поръчки показва, че “Титан-Клинър” е печелила по 16 процедури. Фирмата държи чистотата на Смолян, спечелила е като единствен кандидат чистенето на Момчилград, не е имала конкуренция и в Ивайловград.

Скандални са и други две фирми – “Нео-Титан” и “Титан-БКС”, базирани съответно в Димитровград и Шумен. Собствеността в “Нео-Титан” е поделена между “Титан-Клинър” и небезизвестната “Евро Ферт”, която държи акции в “Неохим”. Освен че се е появявала в класации на едни от най-богатите фирми у нас, “Евро Ферт” е прелюбопитна и по политическа линия. До 2007 г. 29% в нея държи Димитър Димитров, член и на управата на “Неохим”. Той е баща на настоящия кмет на Димитровград Стефан Димитров. “Нео-Титан” има договор за Димитровград, чисти и Севлиево.

Интересна на димитровградска почва е и повторната поява на Тенчо Лилянов. Според публикации от м.г. един от най-активните посредници по сделки с акции на “Неохим” на борсата е “Загора Финакорп”. Дял в нея има Тенчо Лилянов през фирма “Финакорп”. Лилянов е свързан индиректно и с фирма “Еко Тех”. М.г. тя купи 25,6% от акциите на “Евро Ферт” в “Неохим”. Дял в “Неохим” официално придоби и контролираната от ТИМ “Химимпорт”.

Скандален е и шуменският клон на империята – “Титан-БКС”. “Титан Интернешънъл Холдинг” държи 84% от фирмата , а останалите 16% си поделят по равно Иван Йонков и Георги Георгиев. Иван Йонков в момента е зам.-кмет на Шумен, отговарящ за екологията и строителството. Той е дългогодишен общински съветник от БСП. Именно Йонков е натоварен да преговаря с “Титан-БКС”, която чисти Шумен, т.е. зам.-кметът преговаря със самия себе си.

Империята “Титан” се появява и в националния концесионен регистър. Тя държи два плажа – централния в Кранево и морския плаж в Бяла – местността “Карадере”, през “Титан-Чистота”.

Гигов срещу Божков в Пловдив

Широко известни са имената и в битката за чистотата на Пловдив. Случващото се в Града под тепетата е достойно за кримироман. Най-дребното доказателство за това е разразилата се улична война в Пловдив през 2007 г., когато общината прекрати 15-годишния договор на фирмата по чистотата “Еко Глобал”. Тогава метачките в Пловдив работеха с полицейска охрана.

До разрива в Пловдив се стигна след разпадането на задругата между хората, сочени като собственици на пловдивския концесионер – Атанас Търев и Петър Станчев, и двамата близки до оръжейния търговец Николай Гигов. Търев се насочва към завода за боклука в Шишманци, изграждан с участието на Гигов, а Станчев остава с чистенето на града. Както се оказва – за кратко.

На 15 октомври 2007 г. – броени дни преди местните избори, тогавашният кмет Иван Чомаков прекратява едностранно договора на “Еко Глобал” за чистенето на 5 района на Пловдив (договорът за един от районите – “Южен”, е прекратен по-рано). Аргументът е неплатежоспособност на фирмата и неизпълнение на договора.

На същата дата е сключен нов договор без конкурс с общинската фирма “Чистота”, която да поеме дейността. С аргумента, че трябва да осигури високо качество на услугите, “Чистота” на свой ред обявява поръчка за наемане на подизпълнител. Фирмата обаче преценява, че е налице непреодолима сила – зимният сезон, и има сериозна опасност чистотата на града да не бъде подсигурена. Затова се отказва да прави открит конкурс и минава към пряко договаряне. Покана за провеждане на преговори е изпратена на една-единствена фирма – КМД, свързвана в Пловдив с оръжейния бос Николай Гигов. Договорът е за 3 години, а стойността му е 40 млн. лв.

Интересното при тази схема е отстраняването на “Еко Глобал” като заинтересована да обжалва страна. Поканата за преговори не е изпратена до нея и формално фирмата няма право да протестира. Необжалваем се оказва и самият договор. Преговорите с КМД са приключени с рекордна бързина – само за 1 ден. Конкурсната комисия е назначена на 15 ноември, а договорът е факт на 16 ноември. Така е заобиколено изискването на ЗОП договорът да се сключи до един месец след изтичане на срока за обжалване.

Не се намира кой да обжалва и първия договор – между самата община и фирма “Чистота”. Сключването му без конкурс е меко казано спорно. Ревизия на Агенцията за държавна финансова инспекция вече обяви за незаконен първия договор между общината и “Чистота” за район “Южен” именно защото е сключен без конкурс.

Още по-безумни са финансовите саги около поисканото от съда обявяване на “Еко Глобал” в несъстоятелност, както и множеството странни прехвърляния на акции във фирмата, обвинения в кражби на документи, фалшификации и други. Доколко парадоксална е историята говори проведено от “Дарик радио” разследване, в което репортер успява на свой ред да придобие дялове в дружеството. Налагат се запори, после отменени от съда, и прочие, и прочие.

Днес тези стари вражди си имат нов наследник – бизнесменът Васил Божков. В края на годината Божков реши да купи 92% от низвергнатата “Еко Глобал” накуп с всички водени от нея съдебни дела. Така нещата изведнъж придобиха друга светлина. Днес Божков иска да получи чистотата на града или заплашва да осъди Пловдив за 54 млн. лв. Претенциите му се приемат по доста различен начин от тези на предходното ръководство на фирмата. Кметът Славчо Атанасов вече изрази сериозните си притеснения от обрата. Той се надявал Божков да успее да се споразумее с Гигов. В противен случай Пловдив ще трябва да избира между Гигов и Божков и произтичащите от това войни.

В София – нов собственик, стари съмнения

Злополучната история на концесиите по чистотата в София е добре известна. Подплатена с непробиваеми договори в полза на концесионера тя продължава да оцелява въпреки множеството закани за развалянето й. От 2007 г. концесиите в София си имат нов собственик, но съмненията остават.

Схемата за монополизирането на бизнеса в София е класическа. Достатъчно е да припомним купищата нарушения в самите конкурси от доклада на фондация “Аксес”, установената постфактум връзка между трите фирми “Волф-96″, ДИТЦ и “Чистота-София” и Румен Гайтански, рекордно нарасналите разходи за чистота. Дял във “Волф” и ДИТЦ впоследствие придобиват и фирми, свързани с Любен Пехливанов и СИК.

Концесиите бяха продадени през 2007 г. след натиск от страна на общината. За да прогони Гайтански, общината намали сериозно обема от работа, който изисква от фирмите. Така за 2007 г. за чистотата на града бяха заделени 50.5 млн. лв. – близо 10 млн. по-малко от обичайното. София отказа да плати и 8 млн. лв. за зимното чистене през 2005-2006, но после беше осъдена за това. Лихвите по делото бяха опростени от новия собственик на концесиите – инвестиционен фонд “Икуест” през фирма “Новера”. По официални данни “Икуест” са платили за бизнеса на Гайтански 45 млн. евро.

Спекулациите по тема “чии са парите, които фондът върти,” са много. Самият Георги Крумов – до миналата година изпълнителен директор на фонда, е заявявал, че се спрягат какви ли не версии – “от руски капитали до парите на Маргините”. Той многократно е отричал и твърди, че във фонда няма български пари.

Множеството версии си имат обяснение – разнопосочните обвързаности на самия Крумов. Справка в регистрите показва, че той е тясно свързан с кръгове в НДСВ. През 2001 г. Крумов дори е издигнат за кандидат-депутат в бургаската листа на НДСВ за парламентарните избори, оглавявана от Соломон Паси. Според комюнике на самата фирма от юли, м.г. Паси е бил в борда на “Икуест”, но се е оттеглил от него и е останал само като съветник.

Крумов се свързва и с друг именит бизнесмен, спряган за близък до НДСВ – Атанас Тилев, покрай застрахователно дружество “Уника” (бившето “Витоша”), в което “Икуест” и Тилев имаха дялове. Дял в дружеството имаше и бившият премиер Симеон Сакскобургготски.

Тилев и Крумов са индиректно свързани и по линия на фирмата на първия – “Дару Финанс”. Бившият шеф на “Дару финанс” – Ивайло Коевски, в момента е изпълнителен директор на “София филм”. 40% в нея държи “Иммофинанс”. “Иммофинанс” бе част от портфейла на “Икуест”. Крумов се познава и с Мартин Заимов по линия на фирма “Електрон Прогрес”, заедно с Цветелина Бориславова е в асоциация за устойчиво развитие на планините, купи от Гайтански и столичния “Сити център”. Покрай всичко това дори и кметът Бойко Борисов, който се хвалеше, че е изгонил Гайтански, наскоро се усъмни в интервю пред БТА, че новите собственици май не са скъсали със старите.

Който и да стои зад концесията с чистотата, бизнесът не е никак малък. При заплахите си да съди общината самият Гайтански е признавал, че печели 15% от концесията. При бюджет от 60 млн., каквито са били обемите преди обтягането на отношенията с кметството, това е равносилно на 9 млн. лв. годишна печалба. Печалбата към момента вероятно е по-скромна заради инфлацията и липсата на актуализация в цените от 2004 г., но надали новият собственик “Новера” е на път да фалира. Официално резултатите на фирмата не са добри и това се сочи като една от причините Георги Крумов да бъде сменен на поста изпълнителен директор. “Новера” поиска вдигане на цените, но преговорите още не са приключили.

Показателна за интересите около чистенето в София бе сагата около конкурса за нов чистач в 5 от столичните райони. БСП позна предварително името на печелившия в конкурса – австрийската “Заубермахер”, а “Титан” директно бяха отстранени от конкурса с аргумент дъмпингови цени. Впоследствие ВАС наложи временна забрана за сключване на договор и София може да бъде принудена да удължи контракта с “Новера”, която не се яви на състезанието.

СЪДЕБНИ БАТАЛИИ

Войните за боклука в повечето областни градове се водят с цената на тежки съдебни баталии на фона на повратливо поведение на местните власти и периодични кризи с чистенето. Христоматиен пример за това е Варна, където съдебните дела се точат от 1999 г. насам. “Титан” спечели концесия за “Аспарухово” и “Одесос”, но тогавашният общински съвет и областният управител Добрин Митев бламираха договора. Сметопочистването в двата района беше временно поверено на фирмите ЖКС и “Варна Шеле Екосервиз”. “Титан АС” обжалва и следва дълга съдебна битка. В резултат фирмата започна да изпълнява договорите си едва през 2005 г. В края на миналата година дружеството поиска удължаване на концесиите до 2015. Първоначално комисията по благоустройство към общинския съвет на мига се съгласи, зелена светлина дадоха и общинските юристи. Изненадващо обаче декемврийската сесия отложи казуса за настоящата година поради “неизяснени юридически въпроси”. Казусът трябва да бъде решен бързо, тъй като концесиите изтичат през лятото. В края на 2008 г. “Титан АС” поиска и с 20% завишаване на парите, които се отпускат за чистенето на квартал “Младост”. Засега тази им претенция е спряна. През 2008 г. за събирането и извозването на сметта и чистенето на тротоарите, площадите и междублоковите пространства фирмите си разделиха общо около 10 млн. лв.

Междувременно във “Варна” “Титан” придоби основния си конкурент – “Варна Екосервиз”, фирма на друг играч на пазара – “Шеле”. Така от дневния ред отпадат съдебните претенции на “Варна Екосервиз” към чистенето на район “Младост” и кметствата “Каменар”, “Казашко” и “Тополи”. Те бяха дадени на “Титан” въпреки наличието на концесионен договор с другата фирма и течащо дело по него.

“Шеле” загуби битката с “Титан” и в Русе. До концесията на “Титан” се стигна, след като през юли 2006 г. общинските съветници в Русе изказаха недоволство и решиха да прекратят договора си с тогавашния концесионер на сметосъбирането и сметоизвозването в града “Шеле”. Според общинарите имало разминаване в извършената и отчетената работа и фирмата не почиствала добре Русе. Така със споразумение между общината и “Шеле” договорът бе разтрогнат по взаимно съгласие от 1 август 2006 г. Приемник на концесионера стана русенската фирма “Русе пъблик сървисиз”, която изкупи техниката на “Шеле” и продължи дейността й през втората половина на годината, но без да има договор с общината. През 2007 г. бе изготвена и нова обществена поръчка, която “Титан” спечели. Конкурентните “Шеле” и “Русе Пъблик сървисиз” загубиха обжалването пред КЗК.

Съдебна сага тече и във Велико Търново. Тук конкурсната комисия за чистенето на града си е позволила да не включи в класирането част от цените в офертите на двамата конкуренти – “Комунално стопанство” и “Титан”, защото били маловажни. По 5 от дейностите пък има разминаване с реално предложена и отразена от комисията цена. КЗК отмени като незаконосъобразно класирането, делото във ВАС е насрочено за февруари.

Съдът върна и конкурса за чистотата в Стамболово, спечелен отново от “Титан”. Там насред процедурата общината реши, че кандидатите трябва да имат два сертификата по ISO. Това става повод за отстраняване на конкурент на “Титан”. Същите сертификати бяха заложени като условие и в софийския конкурс за 5-те района.

/За битката за завода за боклук в Пловдив четете утре./

ДОГОВОРИ*

КМД

1. Община Родопи – 15 години от 2008 г., стойност 11 700 000 лв.

2. Град Пловдив – 3 години от 2008 г., стойност 40 000 000 лв.

3. Община Марица – 2 години от 2008 г., стойност 995 710 лв.

“ТИТАН”

1. Град Русе – 7 години от 2008 г., стойност 3 млн. лв. на година

2. Община Варна, район Младост, Тополи, Казашко, Каменар, Константиново – 10 години от 2008 г., стойност 16.8 млн. лв.

3. Община Смолян – 15 години от 2006 г., зимно чистене, стойност недекларирана

4. Бургас – 15 години от 2006, стойност 76 875 800 лв.

Заб. Фирмата има по-малки договори и за други общини. По много от тях стойностите не са декларирани.

“НОВЕРА”

1. Град София – общ бюджет за чистота за 2008 г. – 64.3 млн. лв., договори за 19 района до 2014 г.

*Информацията е от сайта на Агенцията за обществени поръчки. Някои от възложителите попълват некоректно стойността на договора, отразявайки годишни стойности, а не крайната сума за целия период.

Класация на десетте най-корумпирани кметове в България (класация на РЗС)

“Класацията на Топ феодалите-кметове се води от кмета на Хасково Георги Иванов”. Срещу хасковския градоначалник са изпратени и внесени 93 сигнала. 47 от тях съдържат конкретни имена и факти, от които се вижда, че кметът чрез подставени лица е осъществявал обществени поръчки за лично облагодетелстване и на свои на роднини.

Кметът Иванов има злоупотреби за десетки милиони. Той е отстъпил парцел на сина си, незаконно е дал право на строеж на Манол Делчев от Първомай, който е на бившия му партньор. Съществуват данни за съвместни злоупотреби с Райна Йовчева председател на Общинския съвет в града. Общата стойност на злоупотребите със строителство е 5 млн. лева

Класацията продължава с кметовете на Велико Търново – Румен Рашев и на Гърмен – Ахмед Башев.

Втори в класацията е Румен Рашев, кмет на Велико Търново.

Срещу него са внесени 117 сигнала, повечето от които за директно източване на общинския бюджет на града. В доклада са посочени като приоритетна сфера на Рашев замените на гори. По негова заповед 130 дка горски масив са унищожени. Други масиви са заменяни за гори без стопанска стойност. Извършени са заменки на 53 дка широколистна гора с по-нататъшна цел застрояване, както и на 77 дка гора в полза на „Лес Инженеринг”.

На трето място в Ахмед Башев, кмет на Гърмен,

срещу когото са внесени 57 сигнала и оплаквания. Най-често те се отнасят до злоупотреби със служебно положение и използване на религията с цел икономическа изгода.  Башев, който е бивш член на Държавна сигурност, продължава да извършва подобна дейност и сега като клевети свои съседи и политически опоненти на сега действащи полицейски служби. Срещу него има и сигнали за внедряване на радикален ислям, насочен към българо-мохамеданите.

На четвърто място е кметът на Царево Петко Арнаудов,

срещу когото има 85 сигнала. Неговите провинения са свързани със злоупотреби с мрежа “Натура 2000″, злоупотреби с общинско имущество в Царево.  Той дори е бил прикриван от министри на околната среда и водите. Срещу кмета на Царево има съставени 112 акта за адм. злоупотреби.

За петия в класацията Милчо Доцов, кмет на Берковица

се коментира, че „той е превърнал града и общината в частна фирма, а злоупотребите му са постоянна и безогледна практика”. Срещу него има 32 сигнала, а някои от подателите им са били заплашвани в това число и с физическа саморазправа. Той е заплашвал и адвокати от Берковица и от Монтана. Други негови злоупотреби са с безлихвено кредитиране на общински пари на криминални безнесмени, както и източване на средства чрез подставени фирми и др.

За кмета на Варна Кирил Йорданов,

който е под номер 6 в класацията, има подадени 200 сигнали. За него има данни за злоупотреби с обществени поръчки чрез на кръгове фирми. Около десет фирми във Варна са спечелили над 50 % всички търгове през последните години. Има опасения, че някои от тях са на крупни бизнес дами, които са бивши жени на Йорданов.

Седми е Людмил Веселинов,кмет на Попово

за пети мандат, което е близо 20 години. Срещу него има 64 сигнала, 50 от които анонимни. 7 податели на сигнали срещу него са поискали статут на защитени, като трима от тях за служители е общината.

Кметът на Казанлък Стефан Дамянов заема 8 място,

срещу него ума 72 сигнала 3 сигнала са от действащи общински съветници. Има дори и два сигнала от народен представител – Иван Гороломов от БСП.

Девети е Гюнер Сербест, кмет на община Стамболово.

По негов адрес се коментира, че „в смесените общини е рекордьор по корупция”.

Последен е кметът на Монтана Златко Живков.

Обвиненията срещу него са за злоупотреби с власт и при обществени поръчки. Срещу него има 107 сигнала. Той е заплашвал роми, че ако издадат схемите му за продажба на гласове ще им събори къщите. В тази община международна организация е направила мониторинг и коефициентът на корупция е потресаващ.  Стамболово няма аналог в нито една община в Югоизточна Европа.

Продадоха на безценица 118 дка в Морската градина във Варна

117 741 кв.м от Морската градина вече са собственост на „Холдинг Варна”. Теренът, разделен на 5 парцела, е продаден на холдинга, зад който стои групировката ТИМ. Сделката е реализирана в разгара на предизборната кампания, на 15 юни. Сдружението се сдобило с апетитните терени досами морския бряг срещу сумата от 11 747 445 лв. Простата сметка показва, че икономическата групировка е платила по около 50 евро за квадрат от Приморски парк. Под документите за продажба стои подписът на областния управител Христо Контров. Той обаче е разписал книжата по искане на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев, който е пратил писмо в областна управа през април. Сталев мотивира искането с необходимостта на парцелите за реализиране на грандиозния инвестиционен проект – „Алея първа”. За него на холдинга беше връчен от агенцията сертификат „Клас А” още през 2007 г. По закон този сертификат дава на инвеститора правото да придобие прилежащите терени, ако сметне, че те са му необходими за реализиране на проекта.

Продажбата на въпросните парцели е станала без търг и на база пазарна оценка, извършена от независими лицензирани оценители. Тя е направена с изричната благословия на министрите на регионалното развитие и благоустройството и на икономиката и енергетиката.

Никола Дамянов – стратегът на ТИМ

Ако напишете “Никола Дамянов” в интернет търсачката Google, първите двайсетина резултата ще ви изпратят директно към сагата на делото “Маргини”. Ще разберете, че Никола Дамянов е “бизнесмен, живеещ в чужбина”, “приближен до ТИМ” и “една от трите мишени на Маргините” и толкова.

Починалият тази седмица на 67-годишна възраст финансист в действителност е много повече от това. Дамянов беше един от тези финансови мозъци на прехода, които предпочетоха да останат в сянка и оттам да дърпат конците.

Заедно с фигури като Огнян Дойнов, Жоро Тексима и Людмил Дионисиев той беше един от малкото представители на соцелита, които успешно материализираха своите знания и контакти от времето на Тодор Живков в пазарната икономика.

Живата история на “Химимпорт”

Приживе за него казваха, че е живата история на “Химимпорт” – и това не е случайно, защото неговата кариера започва и завършва именно там.

Казва за себе си, че е произхожда от търговско семейство. Завършил Химическия факултет на Софийския университет, през втората половина на 60-те години на миналия век той постъпва на работа в “Химимпорт”. Постепенно се издига до ранг на заместник на дългогодишния директор на предприятието Бело Белов, където отговаря за външната търговия и торовете.

През 1977 г. влиза в остър конфликт с тогавашния заместник-министър на външната търговия Георги Вутев (осъден през 1986 г. за злоупотреби и оправдан след 10 ноември).

Дамянов е изключен от БКП и принуден да напусне “Химимпорт”, но изненадващо получава подкрепа от министъра на химическата промишленост Георги Панков, който го назначава за началник на дирекция “Търговия” в същото министерство – все постове, съвпадащи с интересите на Държавна сигурност.

В министерството Никола Дамянов остава до 1984 г. Тогава емигрира за Канада, където се жени за канадка от български произход и получава канадски паспорт. Някъде по това време започва бизнес в Англия, използвайки натрупаните си контакти от годините в “Химимпорт”.

Връзката с Марк Рич

Именно в Северна Америка той успява да спечели доверието на скандалния американски спекулант Марк Рич. Според приближени до Дамянов той успява да спечели доверието на ексцентричния милиардер, като става едно от шестте най-доверени лица в бизнес структурата му.

В началото на 90-те, Никола Дамянов се завръща в България, като оглавява българското представителство на свързаната с Марк Рич фирма “Фертитрон инк.”, регистрирана на Британските Вирджински острови. Чрез нея той започва да изнася калцинирана сода и торове за САЩ, като негови клиенти са големи американски компании.

Така за кратко време той става ключов играч на пазара на изкуствени торове. “Състоянието на пазара го позволяваше – цените тук бяха изключително ниски, а на запад – високи. Той имаше подходящите контакти както тук, така и в чужбина”, разказва източник на “Капитал”, запознат с дейността му от тази епоха.

С редица позволени и не чак до там позволени ходове той бързо съумява да се разрасне. “Представляваше Марк Рич в бизнеса с торове, за кратко време успя да спечели много пари”, добавя същият източник.

През 1997 г. Дамянов влиза в конфликт с “Мултигруп”, които тогава управляват “Химко – Враца” и се опитват да го изтласкат от пазара. Стига се дотам, че ударните бригади на “Мулти” посещават офиса на Никола Дамянов в София за да го “респектират”.

Шест години по-късно, когато Илия Павлов вече не е между живите, Дамянов ще разкаже (в интервю за в. “Марица”) за него:

“Контактите ни започнаха с големи неприятности… Не можа да разбере, че развитието трябва да стане по съвсем друг начин. Без да бъде подчинявано всичко в страната на него. Илия Павлов това целеше – да контролира всичко. Често пътувахме до Лондон заедно и в самолета все ми казваше, че съжалява, че не ме е послушал. Неговата дейност беше много по-широка и всеобхватна. Моят бизнес беше класически. Той нямаше тези кадри, които имах аз, и трябваше да се налага по силов начин.”

Контактът с ТИМ

След проблемите с “Мултигруп”, Никола Дамянов напуска България, като за известно време е представител на петролните продукти “Филип брадърс”, а по-късно е основната фигура в доставките на сурово гориво на Марк Рич за “Нефтохим”.

Някъде по това време той успява да установи връзката между варненската икономическа група ТИМ и Марк Рич. В началото отношенията са им били свързани с бизнеса със зърно, в който Дамянов се явявал посредник между фирмата на Марк Рич “Гленкор” и ТИМ.

По това време тимаджии вече са едни от големите играчи на зърнения пазар в България, тъй като държат някои от най-големите зърнобази в Добруджа и по морето. По този начин (чрез собствеността върху хранилищата) те успяват да консолидират големи количества зърно за износ и да влияят на цените в страната. Това обяснява сближаването между Дамянов и варненската група.

Втората причина за сътрудничеството им са лошите вземания от местни фирми, които ТИМ се наемат да събират срещу процент от върнатите пари.

Реално обаче първата голяма сделка на Марк Рич с тимаджии е покупката на външнотърговското дружество “Химимпорт”, извършена в края на 2000 г.

Дамянов играе ключова роля в тази сделка, като убеждава американеца да изкупи вземанията на Първа инвестиционна банка от дружеството и по този начин да сложи ръка върху неговите акции, които са заложени пред нея. Сделката е осъществена с посредничеството на фирмата “Фертитрон инк”.

Малко след стъпването си във фирмата обаче Дамянов установява, че “Химимпорт” има доста по-големи задължения от декларираните – главно към негови контрагенти в чужбина. Така Марк Рич решава да прехвърли дружеството на ТИМ срещу ангажимент да му изплатят направената първоначална инвестиция.

През март 2001 г. Никола Дамянов става член на надзорния съвет на “Химимпорт”, а изпълнителен директор става Иво Каменов – един от създателите и собствениците на ТИМ.

Приживе Никола Дамянов не крие привързаността си към варненската група, с която по думите му работи най-добре. Учудва се защо медиите я наричат скандална.

“Това са хора, които работят по най-точния начин и никой не стои зад тях”, казва той.

Дамянов говори без притеснение за отношенията си с повечето известни бизнесмени от онова време, някои от които с не чак до там с добра репутация.

В интервю за в. “Марица” през 2003 той разказва: “Аз контактувам с най-големите ни бизнесмени. Респектирани сме един от друг. Те знаят едно, аз друго. Но засега нямаме проблеми.”

След което добавя: “Емил Кюлев ме покани да стана член в бизнес клуб “Възраждане”. Но аз не смятах, че мястото ми е там.”

И още: “Запознахме се с Георги Илиев като земляци от Санданския край. Говорихме си като сантиментални хора, видях в него точен и коректен човек.”

Това, което обаче тогава той спестява да спомене, са

Познанствата с хора от СИК

Не е тайна, че Дамянов беше в близки контакти с някои представители на бившата групировка. Предполага се, че той е бил търсен за консултант за търговията с горива през годините, когато фирмата на сикаджии “Интерпетролеум енд партнърс” пробиваше на пазара.

Близки до дейността на Дамянов твърдят, че през последните пет години той практически се е оттеглил от големия бизнес. И действително, когато в края на 2005 г. името му се появи в списъка на набелязаните мишени от братята Маргини, медиите имаха сериозен проблем с това да си спомнят кой точно беше той.

Освен Никола Дамянов като набелязани за премахване бяха посочени още Иван Тодоров-Доктора (разстрелян през 2006 г.) и бившият генерал от ДС Любен Гоцев.

Според показанията на анонимния свидетел по делото причина за подготвяното убийство на Дамянов е негово вземане от оръжейния търговец и бивш кадър на Първо главно управление на ДС Петър Попов.

В началото на 2003 г. Дамянов заел 215 хил. британски лири на Попов за сделка с противогази в Ирак. След като Попов не се издължил, Никола Дамянов представил запис на заповед пред лондонски съд.

Според показанията на анонимния свидетел хора, близки до Маргините, няколко пъти увещавали Дамянов да се откаже от вземането си (което станало близо половин милион лири с лихвите), но той не се съгласил.

Именно това според обвинението бил и основният мотив на Маргините да поръчат убийството му. Според разследващите Никола Дамянов бил следен от поръчковите убийци в продължение на месеци.

В крайна сметка след началото на разследването срещу Маргините дългът между Дамянов и Попов се урежда. Показанията му по делото обаче едва ли ще помогнат на тезата на прокуратурата. Ходът на делото досега показа, че вероятността Маргините да бъдат осъдени е минимална.

“Той беше най-доброто от социализма”, заяви през седмицата за “Капитал” Иво Каменов, след което определи Дамянов като един от най-големите търговци на България, сравнявайки го с покойния Георги Найденов, основател на империята “Тексим” през 70-те.

Действително Дамянов беше един от първите “капиталисти” на България, родени още в епохата на тоталитарния режим.

Комбинацията от сива икономика, бивши служители на Държавна сигурност и големи пари от чужбина беше рецептата за успех в първите години на българския преход.

В тази мътна среда личности като Никола Дамянов се ориентираха най-добре и не е случайно, че именно такива фигури се превърнаха в олицетворение на новия-стар икономически елит.

Какво притежават ТИМ:

Морска и речна дейност:

пристанище Балчик – товарният порт и зърнените силози

пристанище “Одесос” – зад стария мост на Варна, в посока езерото

рибарският кей на Балчик

Марина Балчик – яхтеното пристанище

пристанище “Леспорт” – във Варненското езеро

пристанище “Оряхово” – на фирма “Слънчев дар” от 2007 г.(пак на “ТИМ” – собственик Светлозар Дичевски, член на управителния съвет на ТИМ)

пристанище Сомовит – на фирма “Слънчев дар” от 2005 г.

Участват в конкурс за концесия на Свищов, Видин и Лом – но не го печелят. За Видин все още имат шансове.

параходство Българско речно плаване – над 90 кораба по Дунава

Тим ФИШ – контролира износа на рапани в България от 1996 г.

Булфиш – фирма за рибни продукти (Христо Чираков)

„Петреко“ – Нефтени платформи и спомагателни кораби край Галата, Шабла и Бургас.
Концесии за добив на синьото гориво в Черно море

Мидена ферма

КРЗ “Одесос” – 43 % от дяловете на кораборемонтния завод във Варна

фирма “Лазурен бряг 99″ – концесионер на варненските плажове, както и на заведенията около тях.

Проект “АЛЕЯ ПЪРВА” – нов град край варненските плажове (Николай Николаев). Предвижда се построяването на седем хотела, около 500 заведения и още 300 търговски обекта.

плаж “Рапончи” – на 2-а варненска буна

ЗКМ – Завод за корабно машиностроене, Варна – скоро ще стане май само ЗК – Завод за корабостроене. Има подписан договор за 30 несамоходни баржи с БРП.

фирма БОН МАРИН – спедиторска и менингова дейност

Авиодейност:

“Хемус ер” и “България ер”

преди и “Виаджо Еър”

летище “Бургас”

летище “Варна”

Предприятия:
банки, химични материали, олио, газ, бензин, месо, вино, енергетика, зеленчуци и плодове

Добруджанска банка, Кредитна банка, Банка за земеделски кредит, БУБ, Капиталбанк и Кристалбанк – купени от ТИМ и влезли в ЦКБ

ЦКБ – централна кооперативна банка

„Фертитрон инк“ – банково предприятие и финансова къща. Сътрудничи за покупката на “Химимпорт”.

Химимпорт – от края на 2000 г. – производството и търговията с изкуствени торове, петролни продукти и химикали

„Нютон сила“ – пенсионно дружество, сега май е само “СИЛА”

Редица дружества на финансовата борса
Дружества в животозастрахователна компания, здравноосигурителен фонд и лизингово дружество.

“Слънчев дар” – предприятие за олио в Провадия
(„Слънчеви лъчи“ – Провадия)

„Прима М“ – предприятие за олио в Полски Тръмбеш

Холдинг Варна АД

ТИМ БИЛД

ТИМ ОЙЛ

ПРИМА ГАЗ

Две кланици ( корпорацията държи около 30% от производството и износа на гъши дроб за Европа.)

ЛВК „Гъмза“ – Сухиндол (фирми на групата стопанисват над 2500 декара лозя)

Софийската борса за пловоде и зеленчуци “Слатина”

„Булхимекс“ – износ на електроенергия за други държави, след спечелен конкурс от НЕК

Застрахователно дружество:

“Армеец”

Зърнена база:

Износ на зърно през Русе, Варна и Бургас

“Зърнени храни” – от 2000 г. (Христо Чираков)

5 мелници и над 20 зърнобази в цяла България

базите на небезизвестния зърнен търговец Филчо Колев

Обща складова вместимост за над 1.5 млн. тона зърно, което я прави основен играч на този пазар.

Мини
Добивът на материали за строителството. Под контрола на групата са някои от големите кариери за добив на инертни материали. Износ на камъни, въглища и природни минерали:

“Каолиново”

“Ивайлово”

“Балчишки пясъци”

ОХРАНА:

“ТИМ” СОТ

Поема цялата охрана на Шумен, Добрич, Варна и северните курорти (св.”Констнантин и Елена)- от 1993 г., първата фирма на ТИМ

„Ми-2“ ООД (Бившият заместник-командир на поделението “Тихина” Красимир Николов)

„Мустанг холдинг“ – притежава телевизия, кабелен оператор, казина, вестник, списание и радиостанция.

Телевизии:

първата сателитна българска телевизия МСАТ

Телевизия ВАРНА

Телевизия Мустанг ТВ

CTN – бъдещ четвърти национален оператор, чакат документи за лиценз

Казина, заведения, магазини:

казина “Мустанг”

веригата “Хепи” – под съмнение

морски ресторанти “Капитан Кук” – под съмнение

ресторант “Старо село” – до ВВМУ, гр. Варна

МОЛ до ВВМУ, гр.Варна

Фитнес МОЛ до ВВМУ (Спортен център), гр.Варна

„ТИМ клуб“ ООД – карате клуб (Дългогодишният треньор по карате Константин Божилов)

бивша верига от заведения: Мустанг Фууд

дискотека “Екстраваганца” – на рибарския плаж във Варна

Кабелен оператор

“МСАТ”

“Мустанг кабел”

Вестник

“Черно море”

под съмнение: “Монитор” и “Телеграф”

Радиостанция

Алфа радио

Рекламна агенция
През нея минават рекламите за тв, радиото, вестника.

“”Мустанг”

Футболен отбор и стадион

ФК “Черно море”

стадион “Тича”

Автокъщи

Внос на автомобили:
ТИМ АУТО

Други:

вериги от киносалони, видеотеки, голям брой увеселителни заведения, интернет клубове, бинго зали и други обекти.