Частично възстановен архив от кеша на Google  можете да изтеглите тук .

Храбри оловни войници, да се потресеш!

Преди повече от година ген. Ваньо Танов, като бивш шеф на ГДБОП, влезе в скандала в МВР с двата крака, споменавайки небрежно Алексей Петров, откъдето тръгна и осветяването му на офицер под прикритие. Тогава Петров се обади само веднъж пред медиите и изрече култовото: „Бойко Борисов да си прибере хората и ген. Ваньо Танов да не си играе като едно дете върху купа сено с клечка кибрит…”.

Тогава Бойко Борисов немедленно дръпна Танов. И той повече не се обади.

Днес бившият шеф на ГДБОП е шеф е на Митниците, ръкоположен там от Бойко Борисов. Този път говори далеч по-предпазливо, обаче съвсем неподготвено. Като шеф на Митниците на Танов му навряха най-горещия картоф, от който излизане с читава уста, няма. Танов, който се изпъчи някога като герой, че напуска ГДБОП, защото му се пречело и имало чадър, който не позволявал да се работи срещу мафията, днес трудно ще убеди някого, ако продължава да забравя Шперплата, че нещо стършел е свършил.

С пушилки, пиринчени пиари и митологизирани претоплени манджи, контрабадни канали не се пресичат. А се пренасочват!

И тъй като Танов е старо ченге, а обществото чака тържествени клади, копнежът за страховита гледка трябва да е някак задоволен откъм „шушу-мушу – къща разваля”. Мизансценът е до болка банален – студиото на Бареков. С малко освежен дизайн – уж сме на барЕкадата в Париж, защо, по дяволите, в Париж, само мозъчето на Бареков, може да роди. Чували, струпани пред бюрата.

Зад чувалите първи засяда Емил Димитров – Ревизоро и казва точно онова по сценарий, което НЕ трябва да каже Ваньо Танов.

„Групировката “Отборът” е управлявала митниците през последните години. Има банки, има самолетни компании, има много неща, добре се развива при четири правителства. И не можем да кажем вече, че тя е мафиотска групировка. Тя си е легална търговска групировка. Твърде добре се разраства”. И сегашното правителство я “ухажва”, казва тържествено Емил Димитров – Ревизоро. Той също е много смел. Като Мел Гибсън в „Смело сърце”. Не казва ТИМ, а „Отборът”. След него вместо на пачи яйца се настанява зад чувалите, ген. Ваньо Танов. Бареков е в хистерична еуфория. А, кажете, сега за „Отборът”. Танов обаче помни клечката с кибрит върху оная купа със сено на Алексей Петров и този път е далеч по-смирен. Верно, е което говори г-н Димитров, ама аз имена не мога да казвам, заключава шефът на Митниците.

И той смел. Ама много. Даже не споменава думичката „Отборът”.

Снежната топка обаче вече е пусната и по сценарий трябва да се завихри лавина. Танов продължава да дава изявления пред вестниците и размива темата: “Не става дума за една групировка, постигна се паритет между групировките. Спряха видимо да воюват и горе-долу си парцелираха страната”. И понеже много го е яд на ДАНС, по ключови причини, Танов съвсем даразджурква ситуацията, намесвайки Цайса и Мараданота, че били приятели с Петко Сертов.

Обаче мълчи като партизанин за Красимир Николов – Шперплата, който и до тази минута му е дясна ръка. На това му се вика отклоняване на вниманието.

Попитан от в. “Труд” кой стои зад “Отбора” Емил Димитров – Ревизоро пък отговоря: “Има си институции – да кажат. Не мога да свърша работата им. Освен това живея далече от морето. Но вашите кореспонденти във Варна могат да потърсят Дидо Дънката. Той ще им бъде много полезен.” Смелият хвърковат Ревизоро май забрави, че е бил и той шеф на митниците? Може ли да отговори на въпроса Ревизоро защо тогава не е пресякъл Дънката като е толкова значим в очите му като контрабандист?

Впрочем, Дънката бе превърнат в първата любима дъвка на новите управляващи.

Първо публиката бе загрята чрез определени вестници, както се прави в най-евтините активни мероприятия. За целта бе употребен с пълна сила високотиражният „Уикенд”, който е под опеката на новата власт, чрез колениченето на Делян Пеевски пред Борисов. Така „Уикенд” извади шумни статии срещу Даниел Славов – Дънката и го превърна в мишена, поръчана от властта. След него моментално „24 часа”, който винаги е бил близо до сърцето на новия премиер, извади тлъсто заглавие пак за Дънката.

Ура, викаше народа през това време, и умираше от глад.

Дънката го чакаше вендета. Но не съвсем. Не съвсем.

Впрочем, да не ни чуе дявола, по времето, в което Бойко Борисов беше главен секретар на МВР едно от подобните медийни изпълнения бе свързано с Антон Милтенов – Клюна. Където станеше и седнеше Борисов сочеше Клюна за каквото се сетеше. И накрая … Клюна го застреляха.

Да се казва обаче, че Дънката седял зад „Отбора” е абсолютно налудничево. И дори и да си Ревизоро, все пак трябва да си пил хапчета.

След като вече темата е достатъчно раздухана така, че да си помислим, че новото правителство и шефа на Митниците, МВР, ДАНС и вся остальная, търчат натам където са „раите” от контрабандата, идва и тежката дума на Борисов: „В контекста на темата за варненската групировка „Отборът“, чието съществуване се потвърди вчера от директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, Борисов заяви, че има разработка по случая, който предстои да излезе. Едва, когато има арестуван обаче, това ще бъде разгласено публично, допълни той.”

Откога разработките се обявяват предварително и от обявяването им директно става ясно за кого са насочени? Защо се посочва предварително, че ще има арестуван?

Ако това не се случваше в държавата, а в някой мафиотски филм, щяхме да си помислим, че в следващата сцена след шумните пушилки и предупреждения, следва потайното „откупване” с „Капише?!”. Ген. Танов, казахме е старо ченге, и вади нова карта от ръкава. Самият Юрген Рот, който признава в книгата си, че е близък до генерала и той му е източник за написването на книгата.

Юрген Рот и той имал блог като Бареков. И в него написал отворено писмо до премиера Бойко Борисов:

„На Вас и на Вашия нов шеф на митническата администрация Ваньо Танов тази влиятелна структура е добре позната. Спомням си какво каза пред мен Ваньо Танов – че в миналото е било политически нежелателно да се разследва дейността на ТИМ. Затова на него му се е пречело с всички средства да провежда следствени действия срещу групировката. В нашия разговор аз споделих с Вас, че според мен групировката ТИМ олицетворява най-модерната форма на организирана престъпност, че тя е пример за онова, което сеобозначава с термина «Mafia Borghese» – структура, проникнала във висшите сфери на едно общество. Тогава Вие не ме опровергахте”.

Юрген Рот поне не казва „Отборът”, а ТИМ.

Обаче Юрген Рот не е докрай пич и разследващ журналист, какъвто трябва да бъде. Защото ако беше, на това място има само два убийствени въпроса, които трябва да бъдат отправени към Бойко Борисов и ген. Ваньо Танов, а именно:

- Защо нито ген. Ваньо Танов като шеф на ГДБОП, нито Бойко Борисов като главен секретар на МВР не арестуваха Дънката?

- Защо не направи разработка Борисов като главен секретар на МВР  за ТИМ и не арестува някого щом са такива мафиоти? А ако не са, защо Борисов не каже, че не са такива и да се спре този цирк?

Юрген Рот трябваше да попита бившият главен секретар на МВР Бойко Борисов колко контрабандни канала бяха пресечени и разбити по негово време. И още нещо:

след като е разследващ журналист, Рот би трябвало да знае, че ТИМ може и да са всякакви, но с контрабанда трудно ще ги заковеш. Освен ако имаш огромно въображение.

Номерът с кръга „Монтерей” премина в същата стилистика. Пак при Бареков, шефът на Митниците ген. Ваньо Танов набърка „Монтерей” в контрабандата. Пак без имена. Обаче ефектно – в България като чуят за ТИМ и Монтерей, всички почват да пишат „Шехерезада”. В интервю зав. „Шоу” човекът, който за нищо не света не трябва да бъде подценяван – ген. Любен Гоцев произнася знакови реплики, които звучат на пръв прочит съвсем обикновени, но са ключови.

„Това, което става в България е прекрасно, казвам го без ирония. Да, разбира се, че е прекрасно – вижте какво става в Брюксел, вижте какво става въобще в България – динамика, движение! Нещата вървят към добре. Много е обнадеждаващо, има надежда” казва ген.Любен Гоцев, а на въпрос сега подържа ли контакти с Бойко Борисов, отвръща: „Не. Но чрез вас му пожелавам само успех, ама много успех”.

Ама, много успех., казва ген Гоцев тънко и съвсем по английски.

Сега очакваме да чуем, че и за „Монтерей” има разработка и се очаква да има арестуван. Този път на барЕкадата нова бомба е на ред да хвърли ген. Атанасов. Въпреки, че в същото интервю ген. Любен Гоцев възкликва: „Ама коя е тоя бе, коя е тоя Атанасов?”. Така в предупредителни шеги и закачки минава ежедневието на българската контрабанда. Говорят за отбори, претоплените манджи на Марадоната, Дънката го вадят като чучело и само още не са обявили часът и датата му на ареста, а каналите за амфетамини и наркотици са … затрупани от чувалите.

От успешния декор на Бареков.

Веселина Томова

И двайсет и още две по двайсет години от прехода да минат, България ще си остане държава на тайната власт, на тайните служби, на негласното пазарене, на задкулисието и потайните човечета, които дърпат конците на управлението по свои си практики. За поредния „шпионски скандал” с хора от ДАНС става дума, разбира се.

Христо МАРКОВ

Вече повече от две седмици най-тайната и най-могъщата служба в държавата разиграва управляващи и опозиция дали има доклад, който уличава десетима бивши министри в корупция и дали Сергей Станишев го е получил. Той отрича. Иван Костов де факто пее неговата песен?! И двамата твърдят, че такъв доклад няма. Служители на ДАНС и управляващи се кълнат, че има такъв доклад и в него са изписани имената на бившите министри Цветанов, Кабил, Цонев, Близнаков, Свинаров, Масларова, Гагаузов и Мутафчиев, които лично направлявали корупцията в държавата. Офицерът и уж журналист Зоя Димитрова пък направо съжали Станишев, че бил толкова неинформиран… После се намеси Алексей Петров и нещата придобиха страховит изглед.
Другарите от БСП се засегнаха и оневиниха партийно Сергей, ама Бойко Борисов каза, че разпоредил 50-60 проверки все на министри от тройната коалиция. А Янето директно обвини Станишев, че е скрил доклада, защото там имало данни и за него и дружинката му. Както и за брат му Георгий. Шефът на парламентарната комисия за контрол на ДАНС Иван Костов поиска Алексей Петров да се яви пред депутатите, за да даде обяснения по въпроса. Иначе докладът бил повече от 1 000 страници, но някъде в превода се загубил…
Пълна лудница!
Изглежда политиците се светнаха, че ДАНС ги прави за смях с този доклад и извадиха престарялото дело „Галерия”, което не било едно, а цели три. Подслушвани били автори и собственици на в. „Уикенд”. Чакайте бе хора, нали в предишния парламент комисията за контрол на службата обяви официално, че подслушваните и контролирани журналисти били десетки. Посочиха се и конкретни имена, извън обявения кръг. Петко Сертов сам подал сигнал до себе си, сам подписал разработката, но в тайната служба имало къртица, която информирала журналистите. Огнян Стефанов за малко не го умъртвиха заради някакъв си сайт, който критикувал Сергей и Гоце и им вменявал педераски оргии.
Новоизлюпеният специалист по тайните на държавата Иван Костов попари журналистическия интерес с изявлението, че имало много класифицирана информация в папките и те не ставали за разсекретяване. Опаааа. Значи останалите, които протичат в разработките ще бъдат укрити, независимо че са подслушвани и следени незаконно. Егати държавата, егати тайните служби, егати парламентарния контрол.
Лудницата започва да става повсеместна!
На сцената излезе и Янето, който обвини колегата си Костов, че е изнесъл класифицирана информация и е издал държавна тайна, оповестявайки имена и подробности от работата на ДАНС. Лидерът на РЗС, който е шеф на парламентарната антикорупционна комисия, двусмилено заяви пред БНР, че ще предприеме действия срещу колегата си депутат, но отказа да каже точно какви. Важното е шоуто да върви и да се подхвърлят тайни, разработки и доклади, но никой да не разбере какво, кой и как са контролирани, подслушвани или просто следени.
Черешката на тортата постави вече печално проявляващия се вътрешен министър Ц.Ц., който каза, че „Ако е имало доклад на ДАНС, някой го прикрива умишлено или просто се спекулира с темата”.
Цветанов, чуваш ли се какви ги говориш?! По думите ти излиза, че шпионинът Иванчо от ДАНС шпионира толкова тайно, че даже МВР и самия министър не знаят какво прави шпионина, но пък вестници и телевизии знаят. Даже и някои като Янето и Костов знаят, ма не казват.
Няма по света такава държава… Един месец се занимава обществото с полицейски интриги, а в нормалния свят разузнавателните служби се контролират, дават обяснения, отчитат се, свалят ги и ги разследват цивилните институции на държавата, на която трябва да служат ченгетата, не да я управляват! В България става точно обратното- вече двайсет години управленската йерархия е обърната в полза на тайните служби. То във времето на комунизма бе същото, всъщност.
За да е още по-пълна лудницата, в петък пред бившия възпитаник на МВР академията Росен Петров се появиха двама високопоставени бивши служители на ДАНС и хвърлиха истинската бомба. Доскорошният шеф на отдела за специални операции Велин Хаджолов и шефът на контраразузнаването Рашко Зайков убедено казаха, че „в новото ръководство на ДАНС има хора, които служат на чужди разузнавания и получават пари за шпионската си дейност в полза на други държави”. Айдееее. Ами навсякъде в света това се нарича държавна измяна и се наказва най-строго. Преди със смърт, а сега с доживотен затвор без право на замяна. Така е било и в България преди 1944 г. и след това, така е и във всички държави. Особено ние, българите имаме богат опит в умъртвяването на чуждите шпиони като се започне с Владимир Заимов и Г.М. Димитров, та се стигне до Иван-Асен Георгиев и д-р Радан Сарафов. Вместо служби, прокуратура и средства за информация да се заемат с най-тежкото обвинение за държавна измяна всички се покриха с дебел слой мълчание и ни се подхвърлят някакви „Галерии” и доклади от 1 000 стр. , но те пък изчезнали или били скрити.
Преди години прекръстиха бул.“Владимир Заимов“ на „Янко Сакъзов“, защото по същото време прекръстиха и бул. „Гамал Абдел Насър“ на „Д-р Г.М.Димитров“. Защо ли? Заради отвращаващите двойни стандарти, по които 18-та година функционира българският политически живот. Махнаха името на Заимов, защото бил съветски шпионин, но пък Гемето бил британски шпионин по същото време. И двамата са работели против България, и двамата са осъдени на смърт от същата държава/Гемето успява да избяга/. Не може да има един добър и един лош шпионин. Навсякъде се мерят с един аршин. Да, но в България по мръсничката политическа логика може да има. Нищо чудно утре да ни оправдаят и шпионите в ДАНС, че работили за някоя „добра държава”. Пълна, ама наистина пълна ченгеджийска лудница !

След напускането на шефа на „Контраразузнаване” в ДАНС Рашко Зайков и бившият шеф на отдела ОСА в Велин Хаджолов, двамата заявиха  пред парламентарната комисия по корупция, че излизат от спецслужбите, несъгласни с това, че в ДАНС са върнати на високи позиции агенти, служещи на чужди разузнавания и облагодетелствували се от това финансово.

Във всяка европейска страна подобни изявления биха предизвикали грандиозен скандал. У нас тишината е смазваща с официалното обяснение, че прокуратурата трябвало да си свърши работата „по случая”. Вместо премиерът, правителството, шефът на ДАНС и председателят на парламентарната комисия за дейността на ДАНС да поемат незабавно отговорност за проверка на тези сигнали, цялото общество натрапчиво е облъчвано и вниманието му се отклонява в посока разработката „Галерия”.

Afera.bg получи в пощенската си кутия скандални и потресаващи данни, свързани с обвързването на висши служители на МВР и ДАНС с амфетаминовия бизнес и чужди спецслужби.

По всичко личи, че това са до документални факти, които са плод на работа на спецслужбите и би трябвало да са намерили място в 1000-страничния доклад на ръководството на ДАНС до премиера.

Публикуваме шокиращата информация, убедени, че е в обществен интерес незабавно парламентарната комисия по корупция, парламентарната комисия за дейността на ДАНС и Върховна касационна прокуратура да проверят всички факти и обстоятелства за да не  бъде скрита от обществото истината, касаеща високопоставени фигури.

„След няколкогодишна война за контрола върху пазара на амфетамини, придружена с публични разстрели и скандали по високите етажи на властта,

бизнеса беше окрупнен и в момента се контролира от няколко бизнесмена, ползващи се с изключителен комфорт поради близките си връзки с хора от ръководството на МВР и специалните служби.

Заключителният етап от този процес беше посещението на няколко сирийски генерали в София през 2006 година. При това посещение, провокирано от публичните разстрели на граждани в Близкия Изток в София, представители на МВР и тогава НСС договарят като компенсанция  за понесените човешки и финансови загуби възстановяване на съществуващите канали за доставка на амфетамини.

Тогавашното ръководство на НСС в лицето на директора на на службата ген. Иван Драшков и неговата дясна ръка Веселин Марков променят програмата на официалната делегация и организират работна среща и разговори със сирийските генерали с придобилия публична известност Томо Борисов – шеф на охранителната фирма „Алфа Секюрити”.

При това посещение е уговорено Томо Борисов – съучастник и негласен спонсор на Веселин Марков – да получи необходимото съдействие за регистриране на охранителна фирма в Дамаск, заедно със съответните разрешителни.

Официалната версия на тази охранителна дейност е укрепвяне на двустранните връзки в областта на сигурността, но в  действителност по тази схема се осигурява „посрещането” на амфетаминовите пратки в България на сирийска територия.

За производството и комфорта на хапчетата до нашите граници ангажимент имат небеизвестните дупнишки велможи братя Галеви и друг бивш кадър на секретната служби – Владимир Вутев, който е кум на Веселин Марков и контролила сигурността на дупнишката фабрика на „Балканфарма”. Успоредно с това работят и нелегалните лаборатории, контролирани от хора на Сретен Йосич в България. Първоначално контактите на службиге с братя Галеви се опосредняват от Младен Георгиев /бивш автомонтьор в НСБОП, издигнал се до зам-шеф на Инспектората на МВР, а наскоро назначен като главен секретар на ДАНС/, а по-късно се поемат лично от Веселин Марков – известен като елинпелинския Шопен.

От 2006 година до сега компанията на Драшков и Марков успява да реализира десетки тонове синтетични наркотици, необезкопокоявани от българските и сирийските власти.

Опасност за разкриване на схемата и участващите в нея висши служители на службите за сигурност обаче представлява конкуренцията в лицето на черногореца Будимир Куйович. За това хората около Драшков и Марков се заемат с дискредитиране и елиминаране на черногореца. Както стана ясно в публичното пространство в резултат на недотам законни действия на НСБОП и НСС около името на черногореца избухват няколко публични скандала, а той самият е задържан и осъден по обвинение за трафик на хероин.

По тези скандали са компроментирани неудобни за кръга Драшков – Марков фигури като ген. Ваньо Танов и ген. Илия Илиев. Така, освен конкуренцията на амфетаминовия пазар, са отстранени и хора, които биха могли да установят и  разкрият незаконните действия на участниците в схемата за износ на синтетика за Сирия.

Оказва се обаче, че дори от затвора Куйович продължава да е заплаха за добре работещата мащабна схема и се налага лично Драшков да се заеме с неговото укротяване.

С посредничеството на Арбен Хавальов е организирана нерегламентирана среща на зам-председателя на ДАНС Иван Драшков с ексцентричния черногорец в затвора.

Явно след Румен Петков и неговата среща с братя Галеви, Иван Драшков поема почина да контактува лично с публично компроментирани фигури като им предлага сделки и подкрепа срещу тяхното съдействие за осъществяване на престъпни схеми. Не е ясен какъв е резултатът от срещата, но малко след това директно от трибуната на Парламента е съобщено, че работата по случая „Куйович” в НСС е преустановена и българското контраразузнаване вече не се интересува от него.

Остава въпроса – дали ще бъде възможно някога да се разкрият престъпленията на кръга Драшков – Марков след като хората от този кръг отново са възстановени на позиции при това със служебно положение, което позволява замазване на следите и натиск върху разследващите?

Наясно ли са новият премиер Бойко Борисов и новият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев от какви хора са заобиколени и сигурни ли са, че техните питомци работят единствено и само за благото на българските национални интереси?”

Afera.bg

- Защо не организирате един спаринг между вашите ученици Бойко Борисов и Слави Бинев? Какви са ви прогнозите?
- Ако Бойко Борисов се яви на двубой със Слави Бинев и победи, аз ще се откажа от дана си.
За доказателство на думите си мога да ви направя паралел на физическите изяви и на характерите, тъй като ги познавам добре и двамата. Бойко Борисов го знам от 1982 г. До 1985 г. беше мой възпитаник в таекуондо. Между другото, аз го изгоних от нашия клуб.

- Защо?
- За клюкарство, лъжи и интриги, но не искам да издребнявам и да го бистря сега. През тези години, за които ви говоря, че е тренирал при мен, той беше един млад пожарникар. Дойде в 27-мо училище в „Люлин“, където започна да се занимава с та-екуондо. Бинев се появи към 1985-86 г. Борисов нямаше талант. Докато Бинев имаше и много бързо разгърна и стана шампион на Европа и на Балканите.

- Какво означава талантът в бойните спортове?
- Това е чувството за сигурност, увереност, гъвкавост, да можеш да усещаш партньора, да можеш да го разгадаваш, да го помирисваш, както се казва. Докато, ако си само един робот, който може да рита, ти си оставаш просто ритащ човек. Плюс това Бинев се занимаваше много и с философската подложка на бойното изкуство.

Ако не си се докоснал до нея, ако не си вътре в тая философия, ти не можеш да се изградиш пълноценно в това бойно изкуство. Не можеш да бъдеш майстор. За жалост като трениращ Бойко показваше страхливост. В таекуондо-то той успя да защити син пояс, а това е едно посредствено ученическо ниво.

- Чел съм, че има черен пояс?
- Това е от каратето. Аз говоря за таекуондото. Той започна първите си стъпки при мене и говоря за тези три и половина години, когато е бил при мен. Черният му пояс и седмият дан, с който той се хвали, че е най-висок в България, му го е дал неговият дългогодишен авер Румен Николов-Пашата. Човек, с който през 90-те години си построиха къща близнак. Пашата беше председател на федерацията по карате.

- Къде му е къщата?
- В Банкя. Преди 5-6 години му е даден на Бойко данът. Все едно аз да взема някой приятел от махалата, да пием по едно и да му кажа: „Глей какъв си пич, я да ти дам един дан, щото нямаш.“ Не е сериозно.

- Казахте, че Бойко Борисов бил страхливец. Няма вид на такъв.
- Ще ви дам прост пример. Годината е 1984-та. Ние сме поканени от основателя на стила киокушин във Варна на състезание по правилата на киокушин. Предизвика ни на състезание Коце Божилов, който е доайенът на карате-киокушин в България, един много уважаван от мен боец. Отидохме 10-15 състезатели, между които и Бойко Борисов. При една от първите срещи на мой състезател – Денислав Скорчев, един от състезателите на Божилов го удря лошо и му чупи челюстта. След две срещи трябваше да играе Бойко Борисов. И тогава Бойко идва при мен и почва да кърши ръце – тука аз мога ли да не играя… Вдруги ден съм на дежурство в пожарната, ако нещо се случи…“ И аз го питам: „Абе, пич, страх ли те е, какво?“ „Ми аз предпочитам, такова…“ „Страх ли те е, бе? Щом те е страх, тая вечер взимай влака и заминавай за София.“ И го върнах. Всички останали, даже имаше жени, се биха, играха. А той нямаше доблестта дори да излезе на татамито, да играе и на втората секунда да падне, уж се подхлъзнал. Него дори го беше страх да излезе на спаринг.

Аз имам чувството, че самият мирис на адреналин го плаши. Много често чета по медиите – той е митичен герой, много добър каратист… При нас той имаше два прякора, които го характеризират отлично. Единият му беше измислен от Пламен и Данчо от Търново, които тъй като си биеха Бойко редовно, го бяха нарекли Праните гащи.

Вторият прякор, който аз съм чул за него, е Борсука, понеже все странеше от хората. Той е един такъв, все се цупеше. Това определя донякъде субекта Бойко. Аз дори не мога да кажа, че е бил изявен таекуондист – той никога не е имал един медал, една купа по простата причина, че той никога в живота си не се е състезавал. След като излезе от тае-куондото през 1985 г., него го направиха треньор по карате в пожарната – някъде 1986-87 г. Сетне национален треньор по карате на МВР.

- Обществото има друга представа за столичния кмет. Но тия дни разни политици го нарекоха мутра в целофан. Вие имате ли сведения за негово мутренско минало?
- Мутренското време е в рамките на 1992-2000 г., а аз тогава не бях в България. Лични наблюдения за Бойко Борисов като мутра нямам. Но знам от адвокат на СИК, че Бойко е бил в управителния съвет на групировката.

Един генерал от Правец каза, че фирмата „Ипон“ е била създадена от взривения по-късно Стоил Славов.
- Нямам представа кой юридически е държал „Ипон“, но „Ипон“ зае едно празно място, което остави един човек-емблема на охранителната дейност в България – Янко Димов. Ако той беше жив, Бойко сега щеше примерно да охранява паркинга на спортния хотел „Славия“ в Овча купел, както го охраняваше в началото с една жилетчица, и щеше да казва: „Г-н Михалев, къде точно да ви паркирам колата?“
Фирма „Ипон“ е формирана някъде през 1990-91 г. благодарение на вакуума, оставен от „Гардения 12″, фирмата на Янко Димов, който ми беше добър приятел. Той си беше чист кадър на МВР, беше зам.-шеф на отдел „Убийства“ на Софийско градско управление, трикратен републикански по джудо, един прекрасен младеж. Аз се видях с него един ден, преди да се самоубие или преди да го самоубият. Знаете, че той охранява първи сестрата на царя Мария-Луиза. Точно в ония години Бойко се изяви и като крадец на идеи. Ще кажа защо. Когато арестуваха Живков, аз и Кин Стоянов, на Радой Ралин синът, излязохме по телевизията при Нери Терзиева и предложихме да предоставим охрана на Тодор Живков – безвъзмездно от Федерацията по таекуондо. Тогава изглежда семейният съвет на Живков не взе такова решение, нямахме отговор от Жени Живкова и това нещо увисна във въздуха. Малко след това хитрецът Бойко отиде и се нанесе там. И стана охранител на Тато. Мигновено ни открадна идеята.

Има и втори такъв случай. Аз се срещнах със Симеон в Мадрид още преди Бойко да знае, че имаме цар изобщо. Това породи невероятна завист. Беше през 1990 г. Аз бях в Мадрид и ми уредиха среща със Симеон. Бойко ме следеше какво правя и веднага ми открадна идеята. И хоп, захапа да охранява и царя. Бойко не е съзидателен. Много е бърз в действията си, но му е лукава работата. Той умее да краде – да чуе нещо и веднага да каже: това е мое, аз го направих!

- За пръв път някой си позволява така да говори за народния любимец. Не ви ли е страх?

- От какво да ме е страх? Аз го познавам отлично. Невероятен нарцис и комплексар. Човек, който обича гласа си и се радва на тялото си, на звуците си, обича да се обгражда с хора-огледала. Това му е била винаги настройката. Ако, не дай, боже, един ден той стане министър-председател, съм сигурен, че първото нещо, което ще направи, е да си назначи министър по ласкателствата и да го вика първи сутрин на оперативка. Във времето, когато го опознах, си беше простичко момче. Той не знае езици, не е контактувал с много хора. Аз го познавам в тази възрастова граница – 25-годишен, когато човек се учи. Ако ставаше въпрос за дете, което е тренирало при мен, то с годините може да се промени, да се развие. Но Бойко грам не се е променил и развил. Усуква се както преди, имам чувството, че е гледал поне 200 пъти „Кръстникът“ и 200 пъти Робърт де Ниро – криви си главата наляво надясно и примигва с очички. Това е сто процента така. Трябва да сме дебили, за да не го осъзнаваме.

- След тези негативни оценки какво очаквате от него?
- Ако аз съм на негово място, ще дойда, ще ритна вратата и ще река: “Приказвай ми ги тия работи в очите!“ Да, Бойко, аз моментално ще ти ги кажа в очите, но ти се криеш. Страх ли те е от треньора ти? Защо бе, Бойко?

Навремето събираше гилзите като главен секретар на МВР, сега се бие в гърдите, че бил много ранобуден, от 5-6 часа почвал да работи. Добре, ама той идва на сесия в общината към 11-11,30 ч., това го знам от общински съветници. И щом чуе решението на общинския съвет, което не му е по свирката се намусва и отива да играе футбол. Събота и неделя, когато тежкотоварните камиони минават по алея „Яворов“ и возят нелегално пръстта от незаконните строежи, той играе тенис, като си подбира противниците така, че винаги да бие.

Когато беше побоят с циганите в „Красна поляна“, той два дни след това отиде и игра футбол с циганетата. Ние имаме силно изявен етнически конфликт и е редно той като кмет да не взима страна. Това е поведение на страхливец и марионетка.

- На кой пък е марионетка?
- Във всички случаи стоят хора зад него. Аз си представям така нещата – Цветан Цветанов, над него Бойко с една ръка държи един конец, а над главата на Бойко – още 4-5 кончета и там една ръка, която дърпа и определя какви движения да прави.

- Коя е тая ръка?
- Вие видяхте, че тая ръка, която преди това го галеше и го вдигна на едно от най-важните места в изпълнителната власт – царската ръка, той я целуваше, след това я захапа. Вероятно и БСП е ухапал.

- Знаете ли Тато да е давал куфарче с пари на бат` Бойко?
- Чувал съм такива слухове, но не точно за Тато, а че покрай Тато Бойко е захлебил. Защото ти е да охраняваш без пари и Тато, и царя, това са смешни работи. За пред хората.

- Колко струва охраната на един бивш държавен глава? Знам, че сте били в ЮАР и сте развивали подобен бизнес там.
- По принцип самата охрана се подрежда по една скала в зависимост от опасност, която грози обекта. Мисля, че при Тато нямаше опасност. Мога да сравня неговата охрана с тази на високопоставен бизнесмен със средна опасност за живота му – би струвало не по-малко от 10 000 – 15 000 евро на месец. Не говорим за шумяща опасност, тогава цената става тройна.

Навремето се срещнах с един нисичък човек с едни червени бузки и с очила. Запознаха ни в Японския хотел. Казаха ми, че можел да говори на руски. Този човек си протегна ръката и каза: „Аз се казвам Карлос“. След това се оказа, че това е Карлос Илич Рамирес Санчес.

- Чакала!? Терориста!?
- Да. Беше 1978 или 1979 г. Един приятел ни запозна в казиното на Японския хотел. Аз се интересувах за охраната на големите политически имена. Карлос каза нещо, което не мога да забравя: „Важното е да не те поръчат. Когато ти оградят на снимката физиономията с червения флумастер, си заминал. „
Та ако бяха поръчали царя, ако бяха поръчали бай Тошо, какъв Бойко Борисов, какви „Ипон”-и… Нямаше да ги има днес.

(демографски и социалнопсихологически факти и хипотези за циганизирането на България)

проф. Петър Иванов,
Варненски Свободен Университет

“Революцията” от 1989 г. бавно и неизбежно се превърна в маскарад. Нови маски, нови жестове, нови политически идеи и платформи скриват отчайващи истини: за корупцията и мафията, за зашеметяващата престъпност, за болестите и високата смъртност, за бедността, за свирепия глад.

Но най-дълбоко е потулена, естествено, най-ужасната истина – истината за бъдещето на българите като нация.

По задачата за дебългаризирането на Балканите се работи от сто години.

Изконни български територии се предадоха на всички съседни балкански държави и българското землище от 215 хил. кв. км. се смали първо до 170 хил. (Санстефанска България), а после – до сегашните 111 хил. кв. км.

В отнетите земи спрямо българското население се провежда открита асимилаторска политика: затриват се българското самосъзнание, език, национална култура, нрави, обичаи, традиции.

Известно е отдавна, че българското общество на територията на България винаги е включвало основна маса българи плюс определен брой етнически малцинства (турци, цигани, евреи, арменци и др.)

През 1932 г. според националното преброяване всички малцинства представляват общо 16,3%, като турците са 608 000 души, циганите – 83 000 души. През 1956 г. турското малцинство възлиза на 656 000 души (голяма част от него през 1951 – 1952 г. се изселва), а циганите са вече 198 000 души.

Преди печалния “възродителен процес” турците са вече около 1 200 000 души, от които по данни на турската преса 140 000 остават след “екскурзията” в Турция, където са и до днес.

Преброяването през декември 1992 година сочи 1 078 000 турци, а циганите са представени с изключително съмнителната цифра 257 000 души. Според експертни данни и демографски екстраполационни анализи истинският брой на циганското малцинство през 1992 г. би следвало да е бил около 650 – 700 000 души, тъй като е налице трайна демографска тенденция циганският етнос в България за двайсет години да се удвоява. В същото време общото население на България, което след Освобождението от турско робство през 1878 г. винаги се е увеличавало, през последните десетина години рязко намаля в резултат както на масивни емигрантски потоци, така и поради ниската раждаемост на българския етнос и високата смъртност на целокупното българско население.

И така, в началото на Третото хилядолетие демографската картина на България е следната: общо население – 7 600 000 души, българи – 5 250 000, турци – 1 150 000 души, цигани – 1 100 000 души (Според циганските лидери 14,4% от населението на България е циганско, така че числата съвпадат), други малцинства – 100 000 души.

Ако демографските тенденции не се променят през 2020 г. циганите ще са приблизително 2 000 000 души, турците – 1 500 000 души, а другите етноси – 1000 000 души (тук следва да се прибавят и очакваните заради отворения Шенген незнайно колко имигранти, които може да са и стотици хиляди), а българите ще стигнат обезсърчаващото число 3 780 000 души, много голяма част от които възрастни хора и старци.

През 2050 г. тези българи, които все още са останали, отдавна ще са екзотично етническо малцинство. Този факт беше предсказан преди десетилетия от уважавани професори статистици от Софийския университет и отдавна е обществена тайна, но поради понятни причини винаги е бил игнориран от политиците и държавниците на България.

През 70-80-те години на XXI век българи като етнос просто няма да има.

Населението на държавата, която очевидно ще се нуждае от преименуване (ако вече не е част от друга балканска държава), ще се състои главно от цигани и турци в приблизително съотношение две към едно.

В момента в България тече изключително всеобхватен и дълбинен процес на циганизиране на нацията. Въпреки че този процес е най-очебийното демографско, социално, икономическо и духовно-културно нещо, което става на нашата територия, той е най-укриваният и най-премълчаваният поради включеността му в общата тенденция на дебългаризиране и съсипване на държавата ни, от които имат интерес както не малък брой солидни балкански и небалкански субекти (включително и международни институции и обединения), така и определени вътрешни сили и общности.

“Циган”, по-точно “ци хан” е понятие на повече от 2 200 г. Най-древният известен извор, където то е използвано като етнически синоним на скитничество, чергарство, номадство, е старинна китайска хроника “Бей Ши”. Още от тогава циган, циганин, освен като етнос се схваща и като специфичен начин на живот, който очевидно много харесва на някои протоиндуски демоси, настанили се в Европа и на Балканите.

И сега циганството е по-скоро мироглед, начин на живот и устройство на битието, отколкото етническа идентификация. Този начин на живот включва:

1. Леност, мързел, нагласа за неработене. През комунизма, когато имаше хиляди свободни работни места, циганите не ги заемаха. Протестиращите цигани никога не скандират “Искаме работа!”. Няма цигани, които да искат земя за обработване, тъй като този начин на живот отрича труда;

2. Егоизъм;

3. Безотговорност към семейство, деца, родители, държава;

4. Незачитане на институцията “собственост”;

5. Живот по схемата “Ден за ден”, без оглед и грижи за бъдещето;

6. Крадливост (най-характерна черта);

7. Лъжливост, измами, коварство;

8. Свадливост, конфликтност, отмъстителност;

9. Простотия и цинизъм;

10. Специфична примитивна романтика;

11. Традиционна престъпност (около 80% от осъдените по българските затвори са от циганския етнос; и това е така не само в България);

12. Страст към пари и особено към злато (прочутите златни накити и златни зъби на циганите и циганките);

13. Липса на хигиенни навици;

14. Силни афекти, емоционална инконтинентност;

15. Нахалство, бруталност и др.

Има и няколко мита, които битуват твърде отдавна и обикновено се поставят извън всякакво съмнение. Но те съвсем не са безспорни и според мен въобще не са верни.

Ø Първият мит е, че циганите са бедни. Не е вярно. Всеки циганин има злато. Циганските булки се купуват за десетки хиляди левове. Почти всяка циганска къща има телевизор, видео, сателитна антена. Не са малко и циганските леки автомобили. Богатите цигани като процент не са по-малко от богатите българи. Само този, който не е виждал циганска сватба, цигански празници (Васильовден, Гергьовден и др.) и цигански погребения, може да счита циганите за бедни.

Ø Вторият мит е, че циганите се нуждаят от помощ и грижи. Не е вярно. Поради манталитета си те не ги искат. За тях помощта няма нравствени стойности. Те се интересуват само от безвъзмездното получаване на пари или други материални неща (продукти, дрехи и др.). Схващат помощта, която получават, като успешно състояла се кражба от самото общество и се гордеят с нея. За сравнение при един българин получаването на социална помощ е и нравствен въпрос, и обикновено повечето бедни българи се срамуват от този факт.

Ø Третият мит гласи, че циганите имат същите личностни качества като българите. Не е вярно. Генетично и психологически циганският етнос е твърде различен от българите.

Ø Според четвъртия мит циганите крадат, защото са принудени да крадат. “Крадем и ще крадем, защото сме гладни” – казват самите цигани. Този мит също не е верен. Кражбата при циганите произхожда от самата им природа и е заложена в тях като традиционна форма на битие. Поради циганството си и най-ситият и най-богатият циганин не би се посвенил да открадне.

Ø Петият мит твърди, че циганите са непоправими. Не е вярно. Съвременното общество по принцип притежава средства да промени начина на живот на даден етнос и да го социализира, а от там да измени в положителна посока и неговите нравственост, психични особености и поведение. За това има достатъчно красноречиви примери, например в САЩ по отношение на негрите и индианците.

В България циганите са над 60 автохтонни групи с характерни особености на битието си, със своя култура, обичаи и нрави. Не е прието да се женят извън своята група. Изповядват различни религии – от исляма до различните протестански секти. Говорят на различни езици: български, турски, влашки и, разбира се, цигански в няколко диалекта. Най-известните цигански групи са: йерлии (уседнали), кърдараши (чергари), лингурари (копанари), бургуджии (правят бургии), урсари (мечкари), келдерари (калайджии), грастари (ловари) и др. Тази еклектична система от най-разнообразни капсуловани групи фактически започва да доминира, като успешно завзема и духовно-културното пространство на България.

Как става това?

Първопричината е известната българска толерантност, граничеща с примирение и мазохизъм. Факт е, че циганите се чувстват много добре в България.

Това прави силно впечатление на Запад; вестник “Дейли Телеграф” преди врме писа, че циганите са много по-добре в България, отколкото в съседните източноевропейски страни.

Истината е, че циганите виреят там, където ги търпят. Такава търпимост към тях и тяхното асоциално поведение, каквато има у нас, не е възможна никъде по света. Можете ли да си представите какво би се случило с нашите крадливи и нахални цигани в Германия например, или даже в съседна Турция?

Символно значение има непонятен за мен факт, че в България сме заставени да наричаме циганите си “роми”, както те сами се наричат на циганския си език. Всички народи по света без изключение от хилядолетия назовават този етнос по обичайния древен начин с име, чийто корен е въпросното старокитайско “циган”, или с дума от собствения си език. За англичаните те са “цингаро” или “джипси”, за германците – “цигойнер”, за французите – “житан” или “боемиян”, за италианците – “дзингаро” или “житано”, за гърците – “циганос”, за руснаците – цъйган и т.н.

Само в България сме длъжни не само да слушаме новини на чужд език, но и да идентифицираме един етнос с дума не от официалния български език.

По същата логика би следвало например германците да ни се сърсят, че не ги наричаме “дойче”, а англичаните – че не ги наричаме “инглишмен” и т.н.

Само много невежи хора не са в състояние да видят в този парадоксален реверанс към циганите истинския смисъл и далечната цел на подмяната. Новото за българина понятие “ром” му звучи необичайно и сякаш има друга семантична стойност. То му внушава: “Лоши сме, но сме си ние. И ти, българино, вече си длъжен да се съобразяваш с нас. А не ние – с теб”.

Според класическата Теория на културните кръгове (Ф. Гребнер, В. Шмидт и др.) в едно етнопространство (като българското) могат да възникнат нови връзки между елементите на националната култура, да се развият, да обхванат и да доминират цялостния духовно-културен процес и самото битие на демоса, както и неговото по-нататъшно развитие. Този културен кръг слага начало и/или съпътства ред същински етнически процеси: акомодация, адаптация, акултурация (изменение на националната култура), миксация (смесване на етноси), асимилация (в нашия конкретен случай просто циганизиране на българите).

Тези етнически процеси текат сега у нас. Според мен акомодацията и адаптацията са завършени с приемането от страна на държавата и обществото на наименованието “роми”.

Понастоящем сме свидетели и участници на протичането на главния процес – акултурацията.

В обозримо бъдеще на база на демографските реалии, за които вече говорихме, ще започне и процесът на асимилация на българското малцинство от преобладаващото циганско (и турско) население.

В същото време характерните за всяко съвременно гражданско общество процеси на социализация и инкултурация (постепенно приемане от страна на малцинствата на националната култура и на националния дух) при циганите у нас въобще отсъстват, даже съвсем напротив: българското мнозинство по култура и дух се променя в нежелана посока, циганизира се.

Причините за това са: капсуловаността и етническата енергия на циганския етнос, нехайството на държавата и политиците, нихилизмът и апокалиптичността на обществото, външни фактори.

Неусетно в българската национална култура и в българската душевност навлезе циганското. Електронните медии, особено телевизиите, са задръстени от цигания. Каналите охотно показват направени с необичайни за друга тема захлас и умиление предавания и филми за циганите, например като филма “Черната лястовица”. Всички наши знаменити шоумени и актьори от ранния Тошко Колев с “Иръпшените” и Слави Трифонов до Георги Мамалев, Чочо Попйорданов (какво ли би казал дядо му Миле от македонската народна песен, ако го види да се прави на циганин), Мартина Вачкова, Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев, Мая Новоселска и Кръстьо Лафазанов, които определено имат силно въздействие върху обществената психика, считат за висше задължение да се изявяват в циганско амплоа.

Стилът на продукцията на доста солидни културни институти гравитира към циганското.

Всеки ден в най-четените български ежедневници виждаме ярки прояви на цигански жаргон даже в заглавията на първа страница; виждаме откровени прояви на циганска субкултура в самото съдържание на материалите и в тяхната стилистика.

Да ме прости Господ, но прекомерно много цигански мотиви и обсесии има в творчеството и на такива културни титани като Николай Хайтов, Йордан Радичков, както и при много по-скромните откъм възможности Дончо Цончев, Александър Томов и др.

Циганията вече е национално идентифициращ феномен. Тя спечели всички битки в естрадната музика в шоубизнеса, в аудиоиндустрията, в дискотеките и ресторантите, навсякъде. Националната интонационна среда и обществения саунд в държавата категорично, трайно и безвъзвратно са завоювани от циганско-българската чалга. Българското вече не се идентифицира с “Излел е Делю хайдутин”, а с мегахита “На теслата дръжката”.

Еманацията на българската национална култура вече отдавна не е Николай Гяуров, а … сливенският циганин Кондю с неговите абсурдни ала Димчо Дебелянов, представете си, чалга-парчета. Кондю е символ на циганизирането на българската култура и на българския дух и е първият триумфатор и вестител на финала на циганската акултурация на България. Той като всички гении е изпреварил малко времето си и всъщност е знаменателна фигура от бъдещето на България, любезно и милостиво украсила скромното ни настояще.

Промяната на националната идентичност на българите в посока на циганизиране особено остро се усеща при по-младите. Освен чалгата като музика, младите, в това число и студентите даже е от престижни университети, все повече харесват циганско-турските танци (кючеци, гюбеци) с всичките ориенталски иширети – върху масата, с бутилки, с метли и др. Без тях за жалост вече не става никакъв купон.

В самото начало на циганската културна инвазия циганското се вижда просто като мода (спомняме си световното модно увлечение по “Джипси кинг” преди години), впечатлява безобидната му забавна страна, схваща се като необичайна екзотика.

В циганията има и привлекателни за някои хора откровени ескапистки елементи (ескапизъм – бягство от действителността). Но постепенно циганското става близко, става привичка, става нужно. И… навлиза в собствения духовен идентитет, влиза в душевността на българите.

Циганският жаргон, циганско-тарикатското поведение и особено циганската безпардонност и хиперсвобода също се харесват на по-младите, очароват ги като контрапункт на прозаичните и затруднителни семейни, училищни и обществени задължения.

Най-трагичното е, че успоредно с това и поради това, в българското национално самосъзнание избледняват патриотичните идеи и мотиви, губи се националният дух. (Кой още харесва българските възрожденски песни?)

Интериоризират се както циганският начин на мислене, така и характерната циганска безнравственост.

Циганският модел на поведение вече е наложен в обществото ни.

Кражбите, също като в циганските групи, в България вече не са нравствено укорими. Даже и премиерът не се трогва от очевидни злоупотреби, присвоявания и золуми.

Лъжата и измамата, включително и политическата измама вече въобще не впечатляват българите, защото съвсем по цигански те ги считат за най-нормални, даже похвални неща. Евалла за гяволъка, бате.

Също както при циганите нахалството, примитивната хитрост, двуличието и ласкателството заместват отдавнашните български добродетели като доброта, достойнство, честност.

Социалнопсихологическите изследвания показват, че българинът все повече става циник и егоист. За него всяка почтена постъпка е смешна и нелепа. Той все повече мрази труда и се срамува от него. Все по-много използва цигански номера (рушвет, изнудване, просия, издевателството и др.) И все по-често като циганина мисли и планира само днешния си ден; става все по-безотговорен към собственото си бъдеще.

Всичко това можем да го видим като факт и в самия български парламент. Там словесните и ръкопашни схватки са типично по цигански нагли и с гротескна афектация, а работата – по цигански вяла и безотговорна.

Въобще налице е очевидна тенденция цялостното обществено поведение на българите да става по-просташко, по-циганско.

В този контекст съвсем логично възниква въпросът “Какво прави държавата?”. Този въпрос обаче може да бъде зададен само от трогателно простодушен лаик.

Всички нормални българи отдавна знаят, че държавната система у нас е заменена от братовчедско (орионско или олимпийско) обединение на властници, грижещи се по цигански първо и единствено за себе си. А самата държава е най-корумпираната, най-крадливата, най-престъпната, най-лъжливата и поради всичко това най-бедната и най-изостаналата (Албания наскоро ни задмина по икономически растеж) в Европа.

Сега, знам, че тук веднага щръкват контрааргументите “Шенген” и “Европейски съюз”. Но те не приличат ли твърде много на мънистата на капитан Кук, които той раздавал на простите и наивни туземци при завладяването и разграбването на техните острови?

Българската държава като никоя друга в света пряко и откровено по най-различни начини толерира циганите. Как?

Тя се погрижи да им създаде изключителни комфортни условия за контрабанда.

Изгради им хиляди най-различни битаци и контрабандни пазари; допусна пълните им с контрабандни стоки бараки, палатки, навеси, юрти и кьошкове по всички по-големи улици и площади на страната.

Циганите завладяха и българските курорти със сергиите, с каруците си, с мечките си.

Ежедневно на Дунав мост им е осигурен практически безплатен влак за контрабандна търговия до Румъния със специално безпроблемно митническо “обслужване”.

Подобни екстри има и на другите граници, само и само контрабандната им куфарна търговия да няма никакви проблеми. Познайте сега след падането (дай, Боже) на Шенген, кой ще дойде в България, дали няма да са циганите на всички балкански народи? А кой от България ще тръгне из Европа със сезалови торби и ножовки? Айфелова куло, горко ти! Орешарски, вади парите за скраба!

Нашата държава си затваря очите за циганския монопол върху производството и търговията със спиртни напитки. Ментетата на царкировите мургави технолози и търговци заливат цялата страна. За родните алкохолици и пияндета употребата на алкохол е като руска рулетка. Затова след всеки запой те неистово се радват, по ъндърграундски пеейки горанбреговичовата “Пролет пукна, ние – не!”

Държавата не иска да види и да контролира изключително доходоносния цигански бизнес с покривните изолации, със сапаните и др.

Особено внимателна е тя с циганския скраб бизнес, чийто висш пилотаж е кражбата, насичането и търгуването с цветни метали. Наскоро правителството много срамежливо и учтиво помоли крадците на метали и кабели, създавайки огромни проблеми и загуби на обществото, да си помислят и ако обичат да се помъчат повече да не правят така, защото никак не е хубаво.

Тук се появява фамозната фигура на крадеца на праск…, пардон, на кабели: ловък, мургав, с ореол от волтови дъги, безстрашен (краде кабели направо от тролейбусното трасе и от действащите далекопроводи, реже опашката на лъва от софийския Лъвов мост, даже може да си отреже каквото си иска и от чапкъновата бронзова София), красив, почерпен и весел.

Ах, де го Емилиян Станев!

Държавата нехае и за това, че циганите никак не обичат данъчните служби и затова не плащат нито данъци, нито такси, нито нищо.

Да знае някой циганско семейство, което да си е платило данъците, тока, водата, сметта? Някой да е виждал циганин с билет? Няма такъв. Гинес чака.

Циганите са имунизирани и срещу всички номера, които измислят данъчните, Здравната каса, Топлофикацията, ВиК-то и Енергото (като например смяната срещу 17 лв. на работещия ти водомер, уж за да се провери и регулира).

Да сте чули за сменен цигански водомер или да сте виждали инкасатор в цигански квартал?

Дали циганите не ще си сменят паспортите и дали ще си платят за това или разноските пак ще се поемат от държавата, т.е. от работещите българи?

Самонастанилите се в чужди имоти в страната с много малко изключения са все цигански семейства. В Пловдив, София, Варна, Русе, Търново – навсякъде циганията пронизва самото сърце на градовете с всичката си мръсотия, кражби, цигански песни и пиянски свади.

Всеизвестно е, че в цяла България циганите крадат безогледно по всички възможни начини. Опустошават лични имоти и стопанства, обществена собственост, национални богатства. Селата са пропищели от набезите им по селскостопанската реколта, по инвентара, по имуществото на селяните. Годишно хиляди декари гора се изсичат. Продукцията от ниви, зеленчукови градини, овошки и лозя се обира и се пренася в късна доба по циганските махали. Утре вечер пак. В градовете денонощно се шета по складове, къщи, апартаменти.

Знаменити цигански школи подготвят квалифицирани крадци, джебчии, просяци, врачки и измамници.

На всяко по-значимо публично място из България (площад, гара, пазар, парк, болница, даже пред училища и детски градини) можеш да видиш цигани, чакащи своя удар на деня.

На всяка автогара, не без благосклонността на полицаите, поне няколко дружинки цигани търсят наивници за играта “Тука има, тука нема”.

На всяка по-голяма магистрала – млади цигански жрици на платената любов.

До всяко училище – барака или сергия с циганин. Във всеки парк – цигански атракции.

Пред всяка църква – просещи и благославящи цигани. По всяка улица – циганин, продаващ чорапи или гащи.

На всяка пейка – циганка, която иска да ти гледа на ръка.

Българската държава е единствената държава в света, която разрешава на нейната територия да функционира паралелна съдебна система (циганското мешере).

Само в България има цигански партии. Те се канят солидно да влязат в Парламента; искат си и цигани – министри. Само в България циганските движения и циганските лидери се радват на открита политическа подкрепа и на ухажване, особено преди избори.

Само в България има нелегална стройна “аристократична” система, включваща цигански цар (цар Киро и царица Костадинка), цигански барони, цигански принцове и принцеси, с които българските власти общуват по всички правила на дипломатическия протокол и които се ползват с почти президентско благоволение.
Накрая и малко сметки. Ако се приеме, че за физическото оцеляване на едно лице днес в България са нужни два лева на ден (за всичко: храна, дом, отопление, осветление, дрехи, обувки, обучение, лечение и др.), което е на границата с немислимия минимум, следва, че за 2000 г. за издръжката на българските цигани е била нужна сумата от 800 000 000 лв. Фактът, че циганите в края на годината са реалност, говори за усвояването от циганския етнос на най-малко тази сума. Тоест, разходната част на този специфичен бюджет е налице. Каква е приходната част? По експертни данни тя не би могла да изглежда много по-различно от:

1

Социални помощи и др. ( от общо 319000000 лв.)

210000000 лв.

2

Кражби

340000000лв.

3

Неплатени задължения (ток, вода, данъци, такси и др.)

50000000лв.

4

Черна икономика и контрабанда

160000000лв.

5

Трудови доходи

30000000лв.

6

Други източници (помощи, дарения и др.)

10000000лв.

Всичко:

800000000лв.

Коментарите не са нужни. Всичко се вижда много ясно. Цифрите говорят за себе си и всеки може да направи заключенията си.

От всичко казано до тук следва елементарният логичен извод за фактическата дискриминация на българите в собствената им държава. По всички линии българският етнос е потърпевш от циганите.

Чрез държавата и държавния бюджет трудът на работещите българи е експлоатиран в полза на циганското етническо малцинство.

Фактически българите не са равни с циганите пред законите на България. Циганите са над или извън много закони, например за задължителното образование.

Циганите са ненаказуеми. Дали ще накажат циганите, които посред бял ден убиха професора в София? А тези, които обират вече цели влакове? Или тези, които нападат цели квартали?

Циганите имат редица скрити и явни привилегии, включително и при изплащането на социалните помощи.

За разлика от циганите бедните българи много рядко са обект на внимание от страна на правителствени и неправителствени организации и институти.

Даже и в такава важна и деликатна сфера като духовността българите са ощетени. Навремето в Парламента министърът на образованието каза, че изучаването на исляма в българските (!) училища е по-напред и е по-обхватно, отколкото изучаването на българската конституционна православна вяра.

Ето защо вече съвсем правилно навсякъде образът на Майка България се свързва с циганите.

Този образ, точно както го представят европейските телевизионни канали (Евронюз, например) представлява циганска каруца с надпис “Към Европа”, натъпкана с многолюдно мръсно и весело циганско семейство, теглена от стара кранта по кален път незнайно за къде.

Всъщност можем ли да се досетим къде води калният път?

Той ни води към бъдеща циганска държава на сегашната българска територия, която гостоприемно ще приюти балканските и европейските цигани по подобие на евреите в Израел. Доскоро тази циганска държава се планираше по север. Очевидно стратегически европейски съображения са наложили слизането й на юг на Балканите.

Тази парадигма е единствената, която обяснява всички необясними неща, които се случиха в икономическия, политическия, социалния и духовно-културния живот у нас през последното десетилетие.

Бог да пази България.

(компилирани материали от медиите)

Убийството

На 20 юли 2000 г. 24-годишният български студент по право Мартин Борилски е намеерн мъртъв в парижкото си жилище на улица „Льо Курб”. Жилището е отворено от пожарникари и полицаи, които са изветени от двама приятели на Борилски, че не са го виждали от следобеда на 18 юли. По входната врата няма следи от взлом. Трупът е коленичил до леглото, легнал на гърдите си. Ръцете са вързани с ръкавите на пуловер. По целия мокет и по част от мебелите в стаята има петна от кръв. Леглото също е пропито с кръв. По тялото на Борилски са преброени 93 удара с нож (за рязане на хартия), а лицевине му кости са смазани с тъп предмет (гира).

Разследването

Разследването, водено от френските следователи, позволява да бъдат идентифицирани двама заподозрени: Георги Желязков, роден на 6 май 1979 г. в София, и Стоян Стоичков, по прякор Барона, роден през 1980 г. във Варна – български граждани. Двамата междувременно са напуснали Франция и са се върнали в България.
Основните доказателства, иззети от местопрестъплението, са косми, намерени в ръцете на трупа, окървавени джинси и бежов панталон на Желязков, в чийто заден джоб е кредитната карта на Мартин, черен пуловер, намерен до кофа в банята, следа от кръв по дръжката на вратата, фасове от цигари.
Генетичната експертиза открива ДНК следи от жертвата и от още трима мъже – Желязков, Стоичков и хазяина на Мартин – Себастиан Проази. ДНК на Желязков е открита под ноктите на жертвата.
Френските магистрати и следователи, работещи по случая, посещават на два пъти България (от 22 до 28 септември 2001 и от 9 до 13 декември 2002 г.) в рамките на две международни следствени поръчки с оглед разпитването на уличените. Желязков и баща му са разпитани на 26 септември. При разпита си през 2001 г. Желязков-младши разказва, че се е срещал с Борилски в Париж от време на време. Последно го видял два месеца преди смъртта му. Стоичков признава пред френските разследващи, че е бил с Желязков във Франция, но отрича да се е срещал с Борилски.
Обърканите обяснения, направени от разпитваните, засилват убеждението на следователите. Желязков и Стоичков са обвинени и в началото на декември 2002 г. е поискан арестът им. Освободени са срещу 2000 лв гаранция. Тогава двамата не дават никакви обяснения. Желязков твърди, че се страхува, но не казва от кого. Стоичков следва същото поведение. През 2003 и 2006 г. от френска страна има още две следствени поръчки – за ново задържане и за информация за хода на делото. Желязков и Стоичков не са задържани, а на французите е отговорено, че делото ще се гледа пред окръжния съд в Шумен.

Отбой на варненските магистрати

Българското правосъдие започва дело в съответствие с доказателствата и данните, които са му предоставени от френското правосъдие. Обвинителният акт е изготвен от Софийска градска прокуратура и настоява за максимална присъда лишаване от свобода от 15 до 20 г.
Делото, което трябва да се гледа във Варна, тръгва трудно след отводите на цялата варненска прокуратура и 11 съдебни състава. Причината за това трябва да се търси по всяка вероятност във факта, че бащата на Борислав Желязков е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна, а после и един от най-известните адвокати в града. Така че Върховният касационен съд определя делото да се гледа в град Шумен, който обаче също се намира във варненския апелативен район.

Първа инстанция

На 27 март 2008 г. разширен състав на шуменския окръжен съд под председателството на съдия Нели Батанова произнася оправдателна присъда спрямо двамата подсъдими. Съдът отхвърля изцяло и гражданския иск за причинени вреди от страна на майката на жертвата в размер на 400 000 лв., намирайки го за неоснователен и недоказан. Разноските по делото в размер на 12 650 лв. остават за сметка на държавата.
По време на процеса двамата обвиняеми описват за първи път присъствието си на местопрестъплението в момента на извършване на деянието (седем години преди това, по време на следствието, Желязков твърди, че не е виждал Борилски два месеца преди убийството, а Стоичков – че изобщо не се е срещал с него). Те обясняват, че са присъствали на нападение срещу Борилски в жилището му от двама души, като при това не са могли да се намесят в спречкването. Мартин ги помолил да си тръгнат, обяснявайки, че ще се разбере с нападателите си, от които вече е получил няколко удара с нож. Заподозрените твърдят, че са си тръгнали. Не са предупредили полицията за случилото се в жилището на Борилски.
Оправдателната теза на съда е обоснована с това, че съседът на Мартин Борилски, Паскал Муно, чул някой да вика на френски „Не го прави!“ след полунощ на 19 юли 2000 г., когато било сигурно, че подсъдимите са се намирали на друго място. Но г-н Муно е подчертал, че тези шумове са идвали извън сградата, ето защо това свидетелство не може да бъде свързано със събитията. Съдът приема също в полза на уличените факта, че трета ДНК, освен тези на Желязков и Стоичков, е намерена по цигарени фасове на местопрестъплението. Съдът забравя обаче да отбележи, че тази ДНК съответства на ДНК на Себастиен Проази, пушач и наемодател на апартамента на ул. „Льо Курб“, където е идвал от време на време да нощува.
Така или иначе, делото следва да се гледа на втора инстанция.

Втора инстанция

На 21 януари 2009 г. апелативните съдии във Велико Търново потвърждават мотивите на своите колеги от Окръжния съд в Шумен за липса на доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков.

Реакции

Още по време на процедурата по разследването са били предприети множество постъпки от френския магистрат за връзка, базиран в Загреб, както и от френският аташе по вътрешна сигурност в София. По време на среща с министъра на правосъдието г-жа Рашида Дати, състояла се на 23 юни 2008 г., посланикът на Франция споделя своите забележки относно протичането на случая. Освен това той присъства на въззивния процес във Велико Търново на 22 декември 2008 г. Г-жа Дати разговаря по темата със своята колежка г-жа Тачева по време на визитата си в София на 9 септември 2008 г.
Решението на Аперативния съд във Велико Търново шокира до такава степен Франция, че френският посланик Етиен дьо Понсен изразява в писмо до медиите учудване от българския съд (което е необичайна практика за един дипломат) и напомня на държавата, че не случайно е под наблюдението на Европейската комисия. „В момент, в който българското правителство показва своята воля за дълбоко реформиране на правосъдната си система, тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва продължаващите затруднения на правосъдните институции да произнасят наказателни присъди“ – пише френският дипломат. Французите не могат да разберат как при недвусмислените улики и доказателства двамата младежи получават оправдателна присъда на две инстанции от българския съд.
Междувременно шестима френски адвокати изпращат писмо до президента на Франция Никола Саркози с искане да се намеси в разрешаването на казуса Мартин Борилски.
Франция възнамерява да изчака решението на Върховния касационен съд, преди да задейства паралелното дело за убийството на Борилски. Този процес срещу обвиняемите на практика ще изправи на съд българския съд.
“Издали сме международна заповед за арест още на 6 ноември 2001 г. и тя още е в сила. Щом двамата обвиняеми Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона пресекат границата на България, ще бъдат арестувани независимо в коя страна се намират” – казва пред вестник “Сега” представител на френските власти. Париж не е прекратявал процесуално-следствените действия срещу двамата, въпреки че девет години чакаше търпеливо решението на българския съд. Тъй като престъплението е извършено в Париж, те ще бъдат съдени и във Франция, дори задочно. Законът там предвижда от 25 години до доживотен затвор за убийството, извършено по садистичен начин. Решението на българския съд не пречи на френските магистрати също да се произнесат по делото и те ще смятат за валидна своята присъда.

Апелация на великотърновската прокуратура

След решението на Великотърновския апелационен съд, който потвърждава решението на Шуменския съд по делото Борилски, Апелативната прокуратура във Велико Търново протестира това решение пред Върховния касационен съд, като иска отмяна на решението на съда във Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Видео материал може да видите тук

Проф. Петър Иванов

Населението на България (7,4 млн.) е 11 пъти по-малко от населението на най-голямата европейска страна Германия (82,5 млн.). Германия е страната с най-голям брой престъпления на глава от населението в Европа. Според германската статистика годишно на 1000  души се извършват 80  престъпления. В България това число е 17, т.е. 5 пъти по-малко. Този факт беше причина за особена гордост на един човек, който никога не носи бели чорапи. Но той подмина други числа и корелации, които ние искаме да съобщим все пак.
Различни началници в МВР сочат различни числа за броя на убийствата в България годишно, достигайки  до 267. Ако и по това престъпление – убийството – сме много по-добре от германците, би трябвало в Германия да има годишно 55 пъти повече убийства, те би трябвало да са някъде към 14 680. Защо 55 пъти повече? Защото германците са 11 пъти повече, а нашите престъпления според министъра на вътрешните работи  са 5 пъти по-малко. Но прецизните германци сочат за последните 5 години съвсем други числа – между 792 и 873 убийства годишно, вкл. аборти, убийства по небрежност и др.
Ако вземем максималните числа, ще се получи, че

на всеки 27 660 българи се пада по едно убийство
годишно, докато за германците едно убийство годишно се пада на всеки 94 520 души. Можем да си направим извода, че ако Германия е най-престъпната страна в Европа, то по брой на убийствата на глава от населението ние далеч-далеч я превъзхождаме. Убийствата в България годишно в относителен план фактически са 3,4 пъти повече от убийствата в обявената за най-престъпна държава в Европа. Разликата е 340 процента! За да ни настигне, Германия годишно трябва има 2964 убийства, а не 792 или 873. Значи, статистиката не може да ни донесе никакви поводи за радост, банкети и екскурзии до средиземноморски курорти.
Ние сме най-бедни, най-корумпирани според европейските доклади и най-нещастни като народ, според социолозите. А освен това сме и най-големите убийци.
Според знаменития доклад, публикуван наскоро в американското издание „Конгрешънъл куотърли“, у нас има над 150 поръчкови убийства, без нито една присъда. Тук вече никой никога не може да ни настигне, а самият факт е достоен за Гинес. Даже от гледна точка на теорията на вероятностите, при толкова голям брой случаи, би трябвало определен процент от тях да са разкрити. Не, при нас нещата са твърди и безупречни. В доклада намекват защо е така. Защото в цялата работа имали пръст държавни мъже. Даже за един такъв мъж се казва, че имал отношения към 30  от посочените 150 поръчкови убийства. Какво излиза тогава? Че сме и

най-калпавите в преследването, разкриването
и наказването на престъпленията. Пак сме на първо място. Пак шампиони.
Имаме и други поводи за „гордост“. Къде по света  полицията, сбивайки се с 24-годишен циганин, простодушно си признава, че той вече има регистрирани 135 криминални дейния, но си е на свобода? Забележете,  става дума не за всичките му кражби, обири, побоища, разпространение на дрога и т.н., а само за регистрираните, които пак според статистиката са някъде около 20 процента. Т.е. този човек, който не напразно носи прозвището Гущера, вероятно за няколко години (той е малко над 20 г.) е извършил около 600-700 сериозни престъпления. Падат се по около 100 на година. Или на всеки три дни по едно. И никой нищо не му е направил. Трябваше да стреля срещу полицейския автомобил, за да се задвижат най-после блюстителите на реда и да го хванат.
Неотдавна вътрешното министерство се похвали, че за около година било разбило 342 организирани престъпни групи -  т.е. по една банда на ден, а обвинения са били повдигнати срещу 1551 босове и участници в мафиотски структури. На умниците въобще не им минава през ума, че в такъв случай, ако имаме предвид статистическата ефективност на полицейската работа, общият брой на всички гангстерски банди би трябвало да е умопомрачителен. Според Центъра за изследване на демокрацията (в проучване за годините 2001-2005), през 2001 г. в България са станали поне един милион престъпления. Само едно от всеки осем са регистрирани в полицията. През 2005 г. положението малко се е подобрило: полицията е регистрирала едно от пет. Не е трудно да пресметнем, че ако имаме заловени за една година 342 банди и 1551 боса, би трябвало у нас да има поне пет-шест пъти повече незаловени, т.е. в България би следвало да върлуват поне още 2 000 бандитски групи и около 8 000 бандитски босове и мафиоти, които

чакат залавянето си от пъргавата и смела полиция
Нека сега да погледнем кой в действителност излежава присъди в българските затвори. Дали и тук не сме шампиони? В местата за лишаване от свобода според оценки на служители в съдебната система и затворите, вероятният реален дял на циганите е между 60% и 80%, ако бъдат взети предвид и онези от тях, които се самоопределят като турци или българи, а всъщност са цигани. Тъй като броят на влезлите в затворите в България през последните две години варира между 7 000 и 8 000 годишно (при средно 12 000 пребиващи в местата за лишаване от свобода), би могло да се заключи, че годишният брой на затворниците от цигански произход е от 3 000 до 5 000. Затова можем да предположим, че поне половината мъже от цигански произход между 15 и 30 години възраст са имали досег със системата  за наказателно правосъдие в последните десет години. Което от криминологична и от социологическа гледна точка е изключителен феномен. Световен феномен. Но той въобще не тревожи властта и упълномощените да се борят с престъпността институции. В най-добрия случай те

просто отчитат данните или даже ги игнорират
и ги слагат на най-горните рафтове в най-тъмните си архиви.
Според криминалната статистика у нас 70 процента от престъпленията се извършват от лица на възраст между 15 и 30 години. Съществува съвсем ясна тенденция престъпността да се подмладява, т.е. извършителите да стават все по-млади. Съвсем не е рядкост и детската престъпност. Даже има специални школи, които готвят деца-престъпници, за да носят приходи като крадци, джебчии, наркопласьори и др. Расте, както знаем, и агресията (с убийствата включително) сред малолетните.
Публикации напоследък внушават на европейското обществено мнение, че ние сме може би един от най-големите износители на престъпност в Европа и по света, включително и в Америка. Така че още дълго време редица страни с право ще ни отказват безвизов режим.
Колкото и да си завираме главата в пясъка, трябва да видим добре проблемите с престъпността в българското общество, проблемите с  насилието в училищата, по улицата, вкъщи, навсякъде. Престъпността ескалира. Расте. Развива се. Усъвършенства се. Това е истината. И ни трябват истински мерки за противодействие, а не празни приказки и фалшиви статистики.

В последните 10 години чистотата на градовете се превърна от сравнително безконфликтна общинска дейност в поредния бизнес, овладян от олигарси. С цената на тежки политически, икономически и съдебни войни шепа играчи завзеха и този пазар.

Колко плаща за това обществото е трудно да се прецени. Цените, на които работят фирмите, не могат да се сравняват директно заради серия условности като разстояние до местно депо, разлики в методиките на плащане, особености на инфраструктурата и техниката. Не помага и прозрачното на хартия местно управление. Общините масово пазят като най-съкровена тайна сключените дългогодишни договори за милиони.

Интересна светлина по темата хвърлят справките във фирмените регистри и водените епични битки в КЗК и съда. От тях ясно личи, че в този бизнес място за малките няма – дори и в малките населени места. По правило битката на все по-немощната конкуренция се изчерпва до първото загубено съдебно дело. Големият редовно печели с всички произтичащи от това предимства при завладяване на нови райони, извиване на ръце на местни управници, повишаване на цени и прочие особености на бизнеса. Кой кой е в голямата игра „смет за милиони“ и с какви офицери разполага на дъската?

Тихата империя „Титан“

Как една фирма, бореща се за чистотата във Варна, порасна до боклучена империя и собственик на футболен клуб „ЦСКА“? Без показност и с неслучайни партньори. В момента фирмите около „Титан“ са географски най-мащабният играч на пазара с боклука. Според сайта на компанията дружеството държи чистенето в 19 населени места, голяма част от тях – областни центрове. Сключените договори възлизат на милиони, като много от тях са дългосрочни.

Най-старата фирма в короната на „Титан“ е „Титан АС“. Собствеността в нея държат 4-има души – Иво Иванов, Димитър Борисов, Михаела Борисова и Румяна Иванова. С дълга история сред тях е Иво Иванов – свързан с фалиралата банка ТСБанк чрез фирма „Ровотел“, която е имала акции в нея. Покрай разследването за източване на ТСБанк се появиха информации, че срещу Иванов също може да бъде повдигнато обвинение, но това не се случи.

И днес съдружниците в „Титан“ имат мощни приятели – Кирил и Георги Домусчиеви, успели да приватизират „Български морски флот“, фармацевтичния завод в Пещера „Биовет“, ловешкия завод „Балкан“ и т.н.

Връзката с Домусчиеви излезе на светло покрай конкурса за нов чистач в 5 района на София. „Титан АС“ се яви в консорциум с външни фирми, пряко свързани с Домусчиеви. 35% в обединението „Титан Чистота София“ се оказаха собственост на пловдивската фирма за имоти „Търговски център Тракия“. Тя на свой ред се държи от „Адванс Пропъртис“, в която братя Домусчиеви си делят по 50%. Именно през тази фирма бе извършена приватизацията на БМФ. Наскоро около „Адванс Пропъртис“ се разшумя и покрай проект за изграждане на небостъргач в столицата на мястото на завода на Балканкар „Средец“.

„Титан“ работи с неслучайни партньори и в други градове – като например дъщерното й дружество „Титан-Клинър“, създадено 2001 г. в Кърджали. Там „Титан АС“ държи 50%, а 35% дял има скандално известният хасковски бизнесмен Тенчо Лилянов. Лилянов е бил съдружник на майката на ексшефа на „Булгартабак“ Христо Лачев – Недялка, в небезизвестната фирма за производство на спиртни напитки „Булпром“. Фирмата бе замесена в шумен скандал около регистрацията на марките цигари „Родопи“ и „ТУ-134″.

Самият Лилянов пък бе задържан през 1998 г. при спецакция срещу контрабанден канал за цигари. Той е бил наемател на складовете, в които е укрита стока. Тенчо Лилянов участва в управите и на други фирми, директно свързани с „Титан“. Особено интересна сред тях е „ББТ Проджектс“. Фирмата се прочу с проект за екологично селище в Бяла, готвен от брата на премиера Сергей Станишев – Георгий, и британския архитект Норман Фостър.

Справка в Агенцията за обществени поръчки показва, че „Титан-Клинър“ е печелила по 16 процедури. Фирмата държи чистотата на Смолян, спечелила е като единствен кандидат чистенето на Момчилград, не е имала конкуренция и в Ивайловград.

Скандални са и други две фирми – „Нео-Титан“ и „Титан-БКС“, базирани съответно в Димитровград и Шумен. Собствеността в „Нео-Титан“ е поделена между „Титан-Клинър“ и небезизвестната „Евро Ферт“, която държи акции в „Неохим“. Освен че се е появявала в класации на едни от най-богатите фирми у нас, „Евро Ферт“ е прелюбопитна и по политическа линия. До 2007 г. 29% в нея държи Димитър Димитров, член и на управата на „Неохим“. Той е баща на настоящия кмет на Димитровград Стефан Димитров. „Нео-Титан“ има договор за Димитровград, чисти и Севлиево.

Интересна на димитровградска почва е и повторната поява на Тенчо Лилянов. Според публикации от м.г. един от най-активните посредници по сделки с акции на „Неохим“ на борсата е „Загора Финакорп“. Дял в нея има Тенчо Лилянов през фирма „Финакорп“. Лилянов е свързан индиректно и с фирма „Еко Тех“. М.г. тя купи 25,6% от акциите на „Евро Ферт“ в „Неохим“. Дял в „Неохим“ официално придоби и контролираната от ТИМ „Химимпорт“.

Скандален е и шуменският клон на империята – „Титан-БКС“. „Титан Интернешънъл Холдинг“ държи 84% от фирмата , а останалите 16% си поделят по равно Иван Йонков и Георги Георгиев. Иван Йонков в момента е зам.-кмет на Шумен, отговарящ за екологията и строителството. Той е дългогодишен общински съветник от БСП. Именно Йонков е натоварен да преговаря с „Титан-БКС“, която чисти Шумен, т.е. зам.-кметът преговаря със самия себе си.

Империята „Титан“ се появява и в националния концесионен регистър. Тя държи два плажа – централния в Кранево и морския плаж в Бяла – местността „Карадере“, през „Титан-Чистота“.

Гигов срещу Божков в Пловдив

Широко известни са имената и в битката за чистотата на Пловдив. Случващото се в Града под тепетата е достойно за кримироман. Най-дребното доказателство за това е разразилата се улична война в Пловдив през 2007 г., когато общината прекрати 15-годишния договор на фирмата по чистотата „Еко Глобал“. Тогава метачките в Пловдив работеха с полицейска охрана.

До разрива в Пловдив се стигна след разпадането на задругата между хората, сочени като собственици на пловдивския концесионер – Атанас Търев и Петър Станчев, и двамата близки до оръжейния търговец Николай Гигов. Търев се насочва към завода за боклука в Шишманци, изграждан с участието на Гигов, а Станчев остава с чистенето на града. Както се оказва – за кратко.

На 15 октомври 2007 г. – броени дни преди местните избори, тогавашният кмет Иван Чомаков прекратява едностранно договора на „Еко Глобал“ за чистенето на 5 района на Пловдив (договорът за един от районите – „Южен“, е прекратен по-рано). Аргументът е неплатежоспособност на фирмата и неизпълнение на договора.

На същата дата е сключен нов договор без конкурс с общинската фирма „Чистота“, която да поеме дейността. С аргумента, че трябва да осигури високо качество на услугите, „Чистота“ на свой ред обявява поръчка за наемане на подизпълнител. Фирмата обаче преценява, че е налице непреодолима сила – зимният сезон, и има сериозна опасност чистотата на града да не бъде подсигурена. Затова се отказва да прави открит конкурс и минава към пряко договаряне. Покана за провеждане на преговори е изпратена на една-единствена фирма – КМД, свързвана в Пловдив с оръжейния бос Николай Гигов. Договорът е за 3 години, а стойността му е 40 млн. лв.

Интересното при тази схема е отстраняването на „Еко Глобал“ като заинтересована да обжалва страна. Поканата за преговори не е изпратена до нея и формално фирмата няма право да протестира. Необжалваем се оказва и самият договор. Преговорите с КМД са приключени с рекордна бързина – само за 1 ден. Конкурсната комисия е назначена на 15 ноември, а договорът е факт на 16 ноември. Така е заобиколено изискването на ЗОП договорът да се сключи до един месец след изтичане на срока за обжалване.

Не се намира кой да обжалва и първия договор – между самата община и фирма „Чистота“. Сключването му без конкурс е меко казано спорно. Ревизия на Агенцията за държавна финансова инспекция вече обяви за незаконен първия договор между общината и „Чистота“ за район „Южен“ именно защото е сключен без конкурс.

Още по-безумни са финансовите саги около поисканото от съда обявяване на „Еко Глобал“ в несъстоятелност, както и множеството странни прехвърляния на акции във фирмата, обвинения в кражби на документи, фалшификации и други. Доколко парадоксална е историята говори проведено от „Дарик радио“ разследване, в което репортер успява на свой ред да придобие дялове в дружеството. Налагат се запори, после отменени от съда, и прочие, и прочие.

Днес тези стари вражди си имат нов наследник – бизнесменът Васил Божков. В края на годината Божков реши да купи 92% от низвергнатата „Еко Глобал“ накуп с всички водени от нея съдебни дела. Така нещата изведнъж придобиха друга светлина. Днес Божков иска да получи чистотата на града или заплашва да осъди Пловдив за 54 млн. лв. Претенциите му се приемат по доста различен начин от тези на предходното ръководство на фирмата. Кметът Славчо Атанасов вече изрази сериозните си притеснения от обрата. Той се надявал Божков да успее да се споразумее с Гигов. В противен случай Пловдив ще трябва да избира между Гигов и Божков и произтичащите от това войни.

В София – нов собственик, стари съмнения

Злополучната история на концесиите по чистотата в София е добре известна. Подплатена с непробиваеми договори в полза на концесионера тя продължава да оцелява въпреки множеството закани за развалянето й. От 2007 г. концесиите в София си имат нов собственик, но съмненията остават.

Схемата за монополизирането на бизнеса в София е класическа. Достатъчно е да припомним купищата нарушения в самите конкурси от доклада на фондация „Аксес“, установената постфактум връзка между трите фирми „Волф-96″, ДИТЦ и „Чистота-София“ и Румен Гайтански, рекордно нарасналите разходи за чистота. Дял във „Волф“ и ДИТЦ впоследствие придобиват и фирми, свързани с Любен Пехливанов и СИК.

Концесиите бяха продадени през 2007 г. след натиск от страна на общината. За да прогони Гайтански, общината намали сериозно обема от работа, който изисква от фирмите. Така за 2007 г. за чистотата на града бяха заделени 50.5 млн. лв. – близо 10 млн. по-малко от обичайното. София отказа да плати и 8 млн. лв. за зимното чистене през 2005-2006, но после беше осъдена за това. Лихвите по делото бяха опростени от новия собственик на концесиите – инвестиционен фонд „Икуест“ през фирма „Новера“. По официални данни „Икуест“ са платили за бизнеса на Гайтански 45 млн. евро.

Спекулациите по тема „чии са парите, които фондът върти,“ са много. Самият Георги Крумов – до миналата година изпълнителен директор на фонда, е заявявал, че се спрягат какви ли не версии – „от руски капитали до парите на Маргините“. Той многократно е отричал и твърди, че във фонда няма български пари.

Множеството версии си имат обяснение – разнопосочните обвързаности на самия Крумов. Справка в регистрите показва, че той е тясно свързан с кръгове в НДСВ. През 2001 г. Крумов дори е издигнат за кандидат-депутат в бургаската листа на НДСВ за парламентарните избори, оглавявана от Соломон Паси. Според комюнике на самата фирма от юли, м.г. Паси е бил в борда на „Икуест“, но се е оттеглил от него и е останал само като съветник.

Крумов се свързва и с друг именит бизнесмен, спряган за близък до НДСВ – Атанас Тилев, покрай застрахователно дружество „Уника“ (бившето „Витоша“), в което „Икуест“ и Тилев имаха дялове. Дял в дружеството имаше и бившият премиер Симеон Сакскобургготски.

Тилев и Крумов са индиректно свързани и по линия на фирмата на първия – „Дару Финанс“. Бившият шеф на „Дару финанс“ – Ивайло Коевски, в момента е изпълнителен директор на „София филм“. 40% в нея държи „Иммофинанс“. „Иммофинанс“ бе част от портфейла на „Икуест“. Крумов се познава и с Мартин Заимов по линия на фирма „Електрон Прогрес“, заедно с Цветелина Бориславова е в асоциация за устойчиво развитие на планините, купи от Гайтански и столичния „Сити център“. Покрай всичко това дори и кметът Бойко Борисов, който се хвалеше, че е изгонил Гайтански, наскоро се усъмни в интервю пред БТА, че новите собственици май не са скъсали със старите.

Който и да стои зад концесията с чистотата, бизнесът не е никак малък. При заплахите си да съди общината самият Гайтански е признавал, че печели 15% от концесията. При бюджет от 60 млн., каквито са били обемите преди обтягането на отношенията с кметството, това е равносилно на 9 млн. лв. годишна печалба. Печалбата към момента вероятно е по-скромна заради инфлацията и липсата на актуализация в цените от 2004 г., но надали новият собственик „Новера“ е на път да фалира. Официално резултатите на фирмата не са добри и това се сочи като една от причините Георги Крумов да бъде сменен на поста изпълнителен директор. „Новера“ поиска вдигане на цените, но преговорите още не са приключили.

Показателна за интересите около чистенето в София бе сагата около конкурса за нов чистач в 5 от столичните райони. БСП позна предварително името на печелившия в конкурса – австрийската „Заубермахер“, а „Титан“ директно бяха отстранени от конкурса с аргумент дъмпингови цени. Впоследствие ВАС наложи временна забрана за сключване на договор и София може да бъде принудена да удължи контракта с „Новера“, която не се яви на състезанието.

СЪДЕБНИ БАТАЛИИ

Войните за боклука в повечето областни градове се водят с цената на тежки съдебни баталии на фона на повратливо поведение на местните власти и периодични кризи с чистенето. Христоматиен пример за това е Варна, където съдебните дела се точат от 1999 г. насам. „Титан“ спечели концесия за „Аспарухово“ и „Одесос“, но тогавашният общински съвет и областният управител Добрин Митев бламираха договора. Сметопочистването в двата района беше временно поверено на фирмите ЖКС и „Варна Шеле Екосервиз“. „Титан АС“ обжалва и следва дълга съдебна битка. В резултат фирмата започна да изпълнява договорите си едва през 2005 г. В края на миналата година дружеството поиска удължаване на концесиите до 2015. Първоначално комисията по благоустройство към общинския съвет на мига се съгласи, зелена светлина дадоха и общинските юристи. Изненадващо обаче декемврийската сесия отложи казуса за настоящата година поради „неизяснени юридически въпроси“. Казусът трябва да бъде решен бързо, тъй като концесиите изтичат през лятото. В края на 2008 г. „Титан АС“ поиска и с 20% завишаване на парите, които се отпускат за чистенето на квартал „Младост“. Засега тази им претенция е спряна. През 2008 г. за събирането и извозването на сметта и чистенето на тротоарите, площадите и междублоковите пространства фирмите си разделиха общо около 10 млн. лв.

Междувременно във „Варна“ „Титан“ придоби основния си конкурент – „Варна Екосервиз“, фирма на друг играч на пазара – „Шеле“. Така от дневния ред отпадат съдебните претенции на „Варна Екосервиз“ към чистенето на район „Младост“ и кметствата „Каменар“, „Казашко“ и „Тополи“. Те бяха дадени на „Титан“ въпреки наличието на концесионен договор с другата фирма и течащо дело по него.

„Шеле“ загуби битката с „Титан“ и в Русе. До концесията на „Титан“ се стигна, след като през юли 2006 г. общинските съветници в Русе изказаха недоволство и решиха да прекратят договора си с тогавашния концесионер на сметосъбирането и сметоизвозването в града „Шеле“. Според общинарите имало разминаване в извършената и отчетената работа и фирмата не почиствала добре Русе. Така със споразумение между общината и „Шеле“ договорът бе разтрогнат по взаимно съгласие от 1 август 2006 г. Приемник на концесионера стана русенската фирма „Русе пъблик сървисиз“, която изкупи техниката на „Шеле“ и продължи дейността й през втората половина на годината, но без да има договор с общината. През 2007 г. бе изготвена и нова обществена поръчка, която „Титан“ спечели. Конкурентните „Шеле“ и „Русе Пъблик сървисиз“ загубиха обжалването пред КЗК.

Съдебна сага тече и във Велико Търново. Тук конкурсната комисия за чистенето на града си е позволила да не включи в класирането част от цените в офертите на двамата конкуренти – „Комунално стопанство“ и „Титан“, защото били маловажни. По 5 от дейностите пък има разминаване с реално предложена и отразена от комисията цена. КЗК отмени като незаконосъобразно класирането, делото във ВАС е насрочено за февруари.

Съдът върна и конкурса за чистотата в Стамболово, спечелен отново от „Титан“. Там насред процедурата общината реши, че кандидатите трябва да имат два сертификата по ISO. Това става повод за отстраняване на конкурент на „Титан“. Същите сертификати бяха заложени като условие и в софийския конкурс за 5-те района.

/За битката за завода за боклук в Пловдив четете утре./

ДОГОВОРИ*

КМД

1. Община Родопи – 15 години от 2008 г., стойност 11 700 000 лв.

2. Град Пловдив – 3 години от 2008 г., стойност 40 000 000 лв.

3. Община Марица – 2 години от 2008 г., стойност 995 710 лв.

„ТИТАН“

1. Град Русе – 7 години от 2008 г., стойност 3 млн. лв. на година

2. Община Варна, район Младост, Тополи, Казашко, Каменар, Константиново – 10 години от 2008 г., стойност 16.8 млн. лв.

3. Община Смолян – 15 години от 2006 г., зимно чистене, стойност недекларирана

4. Бургас – 15 години от 2006, стойност 76 875 800 лв.

Заб. Фирмата има по-малки договори и за други общини. По много от тях стойностите не са декларирани.

„НОВЕРА“

1. Град София – общ бюджет за чистота за 2008 г. – 64.3 млн. лв., договори за 19 района до 2014 г.

*Информацията е от сайта на Агенцията за обществени поръчки. Някои от възложителите попълват некоректно стойността на договора, отразявайки годишни стойности, а не крайната сума за целия период.

Кметът Иванов има злоупотреби за десетки милиони. Той е отстъпил парцел на сина си, незаконно е дал право на строеж на Манол Делчев от Първомай, който е на бившия му партньор. Съществуват данни за съвместни злоупотреби с Райна Йовчева председател на Общинския съвет в града. Общата стойност на злоупотребите със строителство е 5 млн. лева

Класацията продължава с кметовете на Велико Търново – Румен Рашев и на Гърмен – Ахмед Башев.

Втори в класацията е Румен Рашев, кмет на Велико Търново.

Срещу него са внесени 117 сигнала, повечето от които за директно източване на общинския бюджет на града. В доклада са посочени като приоритетна сфера на Рашев замените на гори. По негова заповед 130 дка горски масив са унищожени. Други масиви са заменяни за гори без стопанска стойност. Извършени са заменки на 53 дка широколистна гора с по-нататъшна цел застрояване, както и на 77 дка гора в полза на „Лес Инженеринг“.

На трето място в Ахмед Башев, кмет на Гърмен,

срещу когото са внесени 57 сигнала и оплаквания. Най-често те се отнасят до злоупотреби със служебно положение и използване на религията с цел икономическа изгода.  Башев, който е бивш член на Държавна сигурност, продължава да извършва подобна дейност и сега като клевети свои съседи и политически опоненти на сега действащи полицейски служби. Срещу него има и сигнали за внедряване на радикален ислям, насочен към българо-мохамеданите.

На четвърто място е кметът на Царево Петко Арнаудов,

срещу когото има 85 сигнала. Неговите провинения са свързани със злоупотреби с мрежа „Натура 2000″, злоупотреби с общинско имущество в Царево.  Той дори е бил прикриван от министри на околната среда и водите. Срещу кмета на Царево има съставени 112 акта за адм. злоупотреби.

За петия в класацията Милчо Доцов, кмет на Берковица

се коментира, че „той е превърнал града и общината в частна фирма, а злоупотребите му са постоянна и безогледна практика“. Срещу него има 32 сигнала, а някои от подателите им са били заплашвани в това число и с физическа саморазправа. Той е заплашвал и адвокати от Берковица и от Монтана. Други негови злоупотреби са с безлихвено кредитиране на общински пари на криминални безнесмени, както и източване на средства чрез подставени фирми и др.

За кмета на Варна Кирил Йорданов,

който е под номер 6 в класацията, има подадени 200 сигнали. За него има данни за злоупотреби с обществени поръчки чрез на кръгове фирми. Около десет фирми във Варна са спечелили над 50 % всички търгове през последните години. Има опасения, че някои от тях са на крупни бизнес дами, които са бивши жени на Йорданов.

Седми е Людмил Веселинов,кмет на Попово

за пети мандат, което е близо 20 години. Срещу него има 64 сигнала, 50 от които анонимни. 7 податели на сигнали срещу него са поискали статут на защитени, като трима от тях за служители е общината.

Кметът на Казанлък Стефан Дамянов заема 8 място,

срещу него ума 72 сигнала 3 сигнала са от действащи общински съветници. Има дори и два сигнала от народен представител – Иван Гороломов от БСП.

Девети е Гюнер Сербест, кмет на община Стамболово.

По негов адрес се коментира, че „в смесените общини е рекордьор по корупция“.

Последен е кметът на Монтана Златко Живков.

Обвиненията срещу него са за злоупотреби с власт и при обществени поръчки. Срещу него има 107 сигнала. Той е заплашвал роми, че ако издадат схемите му за продажба на гласове ще им събори къщите. В тази община международна организация е направила мониторинг и коефициентът на корупция е потресаващ.  Стамболово няма аналог в нито една община в Югоизточна Европа.